Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, които ще се съберат в София през юли тази година. Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България и е в списъка със забележителности, които страната ни като домакин ще представи пред участниците във форума.
Боянската църква впечатлява със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време – цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор на изображенията се придържа към класическата иконография.
Любопитен факт е, че в църквата се намира и първият стенопис с лика на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ св. Иван Рилски, който е от 1259 г.
От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение и Леонардо да Винчи работи по своя стенопис “Тайната вечеря" през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол на светец. Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук – храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на България, и не е част от евангелското описание на сцената.
"Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Дори и на местата, където се налага фигурите да са умалени, в тях има триизмерност, движение, перспектива – всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква“ – казва историкът и уредник в Боянската църква Станимира Дойчинова пред програма "Радио София" на БНР.
Вижте още:
Снимки: boyanachurch.info, historymuseum.orgТрапезица е един от трите хълма, с които е известна старата българска столица Търновград, каквото е средновековното име на днешното Велико Търново. Разположен на северозапад от града, той стои срещу съседния хълм Царевец – мястото, където през..
В днешния ден – десетата Неделя след Петдесетница, Църквата възпоменава паметта на свети мъченик Мирон и преподобни Алипий иконописец. Свети мъченик Мирон живял през III век и бил свещеник в Ахая (днешна Гърция). Пострадал през 250 г. при..
На 16 август честваме Пренасянето на неръкотворния образ на Иисус Христос върху кърпа за лице, който образ Той изпратил на молещия Го за изцерение цар Авгар, управлявал народите отвъд река Ефрат. Това пренасяне станало през 944 г. от Едеса в..
На 16 август честваме Пренасянето на неръкотворния образ на Иисус Христос върху кърпа за лице, който образ Той изпратил на молещия Го за изцерение цар..
В днешния ден – десетата Неделя след Петдесетница, Църквата възпоменава паметта на свети мъченик Мирон и преподобни Алипий иконописец. Свети..
Трапезица е един от трите хълма, с които е известна старата българска столица Търновград, каквото е средновековното име на днешното Велико Търново...