Темата за качеството в предучилищното и училищното образование е ключова за България, но към Закона за предучилищно и училищно образование няма разработен стандарт за качество. Създаването му е задача на Министерството на науката и образованието, която би трябвало да бъде реализирана в най-скоро време. Междувременно, с подкрепата на ЕК и партньорски организации, преди 2 години ведомството стартира процес за изработване на Рамка за качество на образованието и грижата за деца в ранна възраст от 0 години до постъпване в училище. Тя е базирана на европейските стандарти. "Рамката беше създадена и пилотирана, но не беше въведена като част от нормативната уредба, тъй като липсваше система за оценка на качеството. Затова МОН инициира втора фаза и Европейската комисия възложи на УНИЦЕФ да е изпълнител на проект в рамките на две години. Той е насочен към повишаване на качеството на образованието и грижата в ранна детска възраст чрез засилване на управлението, мониторинга и оценката" – пояснява  Мария Янкова, програмен директор "Образование" в УНИЦЕФ–България:

"Към момента в България нямаме единни междусекторни стандарти, които да гарантират качеството на грижата и обучението за деца. Целта е до юни 2026 г. да създадем концепция за цялостна система за управление и оценка на качеството в детска възраст, която правителството след това да  приеме. Предизвикателствата в България са, че имаме разделена, или както казваме – споделена система на ранното образование и грижа. Яслите са под управление на Министерството на здравеопазването, докато детските градини и яслените групи към тях, са под управлението на МОН. Министерство на труда и социалната политика също е част от проекта.

Важно е трите министерства да се съгласят около целите и разбирането какво трябва да развиваме у детето в тази възраст,  така че то да постига успех и положителни резултати впоследствие."

Мария Янкова изброява петте основни  компонента в Рамка за качество на образованието и грижата за деца в ранна възраст. На първо място е равният достъп на децата до образователните институции. Следва учебната програма и образователно съдържание. На трето място е подготовката на специалисти /педагози, учители/ и тяхното професионално развитие. Следва оценка на постигнатите резултати в работата с децата в тази възрастова група, и накрая – финансовата обезпеченост на услугите,.

"Когато говорим за това, че трябва да имаме качествено обучение и квалифицирани учители, не трябва да се ограничаваме в това учителите да имат магистърска степен, а да насочим вниманието към тяхната квалификация, която да отговаря на нуждите на децата, които те обучават" – казва Мария Янкова и продължава:

"Ако преподавателите работят на място с повече деца от уязвими групи, трябва да видим дали учителите преминават такива специфични обучения, за да могат да адаптират преподаването адекватно спрямо нуждите на тези деца. Ако работят с повече деца със специални потребности, дали обученията, които преминават са специфични за това. Т.е. искаме да измерим ефекта, който носи цялата ни инвестиция в образованието и как това рефлектира вече върху резултатите на децата. Тъкмо те са крайният измерител на качеството в образованието. За съжаление всички международни изследвания показват големите неравенства по отношение на качеството на ученето и резултатите на децата в България. А те дори се задълбочават, за жалост. Затова е важно да имаме единен стандарт за качество и той трябва да бъде гъвкав и да позволява да се подобряват областите, където има нужда, или да се поддържа добро ниво там, където вече са отчетени добри резултати."

Снимки: УНИЦЕФ–България, Гергана Манчева