Преподобни Макарий Велики е египетски отшелник, приемник на св. Антоний Велики. За него се знае, че е роден в Горен Египет, бил е съвременник на св. Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и молитва в Скитската пустиня, близо до границата на Египет с Либия и просиял в святост, като вършил чудеса.
Починал в мир през 390 г. на 97-годишна възраст.
Според преданията, св. Антоний и св. Макарий са се срещали два пъти, но се предполага, че това не са единствените срещи между двамата велики подвижници.
Счита се, че свети Макарий е основател на третия вид монашество – лаврите, нещо средно между отшелничеството и общежитийното монашество. При него отшелниците се подвизавали в усамотение в отделни килии, пръснати на разстояние около тази на духовния им отец. В първия и последния ден на седмицата всички се събирали за съборно богослужение, причастявали се, после сядали на обща трапеза и поучение, накрая се оттегляли отново в пустинните си килии. Ако някой не дойдел, означавало, че е починал или тежко болен и изпращали някого от братята да се погрижи за него.
Св. Марк Ефески е един от най-големите отци и учители на църквата, наречен от своите съвременници „Нови Василий“, „Нови Богослов“ и „Стълб на Православието“.
Св. Марк Ефески е клирик на Константинополската патриаршия, митрополит на Ефес. Участва във Фераро-Флорентинския събор през 1438-1439 г. и единствен от източните епископи не приема флорентинската уния с папа Евгений IV Така, чрез него Бог спасил нашата свята, апостолска, православна вяра от отстъпление.
В историята на Флорентинския събор, съставена от члена на византийската делегация Силвестър Сиропул, се разказва, че когато кардиналите поднесли акта за унията, подписан от православните представители на папа Евгений IV, той попитал дали Марк Ефески е подписал и след като не видял подписа му, казал: „И така, ние нищо не направихме".
През 1734 г. е канонизиран за светец, по предложение на Константинополския патриарх Серафим I.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
Законопроект за трансформиране на Комисията за досиетата в Институт за национална памет ще внесе коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Това съобщи пред БНР депутатът Ивайло Мирчев от парламентарната група. Инициативата е..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа. Разкопките, ръководени от гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от Константинопол и заедно със съпругата си Мария изпратил синовете си Йоан и Аркадий да се учат в Бейрут,..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 30 януари Православната църква чества светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..