От първите опити за летене със собственоръчно направени криле още през 19-ти век, до първите в света бойни полети с разузнавателни и бомбардировъчни цели. От първото в историята успешно приземяване на самолет със спрял двигател, до шестата в света космическа сила… Българите определено имаме с какво да се гордеем по отношение на нашата авиация. Тези знаменити моменти от историята ни, заедно с любопитни факти и експонати от различни епохи, оживяват в Музея на авиацията край Пловдив. Посетителите могат да разгледат десетки летящи машини - самолети, хеликоптери и оборудване, свързано с авиацията. Истински фурор сред познавачите предизвиква зеленият военен хидроплан Арадо - 196 А-3 "Акула" от 1938г.
Това е единственият запазен експонат в целия свят, научаваме от Рада Банялиева, директор на авиомузея.
"В България е била изпратена една серия от тези самолети по време на Втората световна война. Хидропланът е немски и тъй като тази модификация е произвеждана само за нас и за Румъния, от тези хидроплани е запазен един единствен, затова предизвиква този интерес. Специално идват хора от Европа, Австралия и дори от Индонезия да го видят. Сред акцентите на музея е и макетът на "Йорданов-1" – първият самолет, построен в България през 1915 г. от българския пилот и конструктор Асен Йорданов.
Посетителите искат да видят и моторния самолет на Георги Божинов, конструиран през 1912 г. Божинов дори получава предложение от собственика на френската авиационна фирма "Сомер" – Роже Сомер за серийното му производство във Франция. Той обаче отказва с желание аеропланът му да бъде построен на българска земя. Но това се случва чак през 1926 г.. А по време на Втората световна война Божинов успява да скрие самолета си в хангар извън София и така го спасява от бомбардировките."
Специална зала е посветена на космическите изследвания. Но в това няма нищо чудно. България има световно признат принос в развитието на космическата наука в качеството й на шестата държава, която изпраща астронавт в Космоса през 1979 г. "Ние сме и третата страна в света, която започва производството на храна за Космоса след САЩ и СССР", казва Рада Банялиева и добавя:
"В зала "Космос" представяме постиженията на българската космическа наука, като създаването на т.нар. космическа лиофилизирана храна, използвана от космонавтите по време на полетите. Боб, наденица, слива, праскова, ягода, кисело мляко, лютеница… Почти всичко, с което се храним на Земята, може да бъде използвано в Космоса.
Изложен е и спускаемият апарат на Союз-33, с който са се приземили първият българският космонавт Георги Иванов и руският му колега Рукавишников.
Тук са и костюмите на Иванов със скафандъра. Интересна е и българската космическа оранжерия. Представлява уред, в който се създават специални условия за отглеждането на различни видове зеленчуци. Той е бил използван по време на втория български космически полет от нашия космонавт Александър Александров и колегите му."
В авиомузея можете да се снимате в кабината на един от най-популярните самолети в българската авиация – МиГ 21. Той развива скорост, надвишаваща повече от два пъти тази на звука.
"За децата е много любопитно, защото те виждат огромни самолети, могат да влязат в тях в определени дни, когато отваряме кабините или салоните, и да се полюбуват на интериора. В един от самолетите представяме и филми за историята на българската авиация"- казва в заключение Рада Банялиева.
Вижте още:
Снимки : Музей на авиацията - Пловдив
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от Константинопол и заедно със съпругата си Мария изпратил синовете си Йоан и Аркадий да се учат в Бейрут,..
На 25 януари Православната църква чества свети Григорий Богослов, архиеп. Константинополски. Св. Григорий Богослов или Григорий Назиански e е дин от великите кападокийски Отци на църквата, заедно с Василий Велики и Григорий Нисийски...
На 24 януари Православната църква чества преподобна Ксения Римлянка и блажена Ксения Петербургска. Преподобна Ксения Римлянка е родена в Рим с името Евсевия , дъщеря на знаменит сенатор. Родителите ѝ я сгодили за велможа, също сенатор, но..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..