В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на януарската нова година суетни хора, които следват обичая на езичниците, а се наричат християни, излизат с твърде големи тържества. Като променят външността си и се обличат в лика на дявола, те се увиват в кози кожи, като променят лика си". Това са думите на неизвестния неофит (новопокръстен християнин), написал житието на светеца мъченик.

Всички български маскарадни игри произхождат от коледуването и рождеството на слънцето по Коложег – Коледа. С приемането на християнството, за да не се омърсява новороденият Бог, обичаят се разслоява. В Западна България по времето, когато се е посрещала нова година по стар стил – в нощта на 13 срещу 14 януари – все още се празнува Сурва. Около Сирни заговезни в Източна и Южна България играят кукери и техните производни. Най-късна, преди Петдесетница, е русалийската седмица и ходенето на калушарите. 

Но общото между всички маскирани дружини е играта за здраве и плодородие. Обичаят сурва е също посвещение на младите мъже в статус на ергени за женене и воини. Изкушено от традицията, Радио България прие поканата да гостува в Земенско за Сурва. Докато чакахме началото на игрите, разговаряхме в музея на сурвакарите в село Еловдол с Георги Димитров. В края на всеки януари тяхната селска група участва на големия международен фестивал на маскарадните игри "Сурва", който тази година ще се проведе в Перник от 24 до 26 януари.

"Доколкото си спомням, може би в първи клас, това ще рече 1966 г., съм започнал и ми е било интересно да видя, как моят баща се е приготвял за тези сурвакарски игри. Тръпката ме е повела и всяка година един месец преди началото на сурвакарите, които са на 13-ти срещу 14-ти, в селото ние предварително правим подготовка – разказва старият сурвакар. – Правим сурва с невеста и младоженя и се обикаля селото. Един месец преди да се събере групата, се избират ръководители на тази група – двама, които продължително време са носели звънци.

Те трябва да са носили, за да знаят тежестта какво представлява, откъде да минат, защото някога се ходеше пеша от село на село – от три до десет километра без да се спира. Избират се болюкбашии, така да се каже ръководители, а след това – поп, невеста и младоженя. А има и друг обред – Бъдни вечер. Него предимно го правим, когато е фестивалът в Перник. Но в повечето случаи в селото ритуалът е сватба. Посещават се всички домове и се пожелава да бъдат живи и здрави всички, да се изгонят злите духове. Пожелава се плодородие. Играе се сурвакарско хоро", обяснява на своя диалект Георги.

Макар преди век да са се маскирали само мъже и младежи, в наши дни с маски, звънци и сурвакарски одежди вече играят и жени, и деца. По време на танците участниците никога не се държат за ръце. На хоро се захващат само през дървени жезли – суровиски, саби или дълги дървени чукове. Било е страшно, когато две сурвакарски групи се срещнат без уговорка.

"Моят баща, който може би е един от най-старите сурвакари, ми е казвал, че всички са носили по-дълги чукове, защото при среща е имало кръшни боеве. След време това е изчезнало и се отива на приятелски начала. Но в миналото е имало голям бой за маски и коя група ще стане по-силна. Аз съм се учил на всичко от баща ми. Още от септември-октомври започва да се прави маската. Неговият девиз беше всичко да се прави тайно, без никой да го вижда в какъв се прави и като се направи – никой да не може да го познае. Той така постигаше големи резултати и беше, смея да го кажа, любимец на всички групи от малки и големи. 

По принцип Сурвата в нашето село се прави с приятели, така се събираме, общуваме, ударим по някоя друга чаша, замезим и става една вечер много приятна. За маските си имам приятел, който ги изработва. Скелето – друг приятел ми помага, защото те се правят от леска, която се извива. След това с платна се обшива, доусъвършенства се и започва излепването на перата. Използват се предимно пера от кокошки – още от лятото започваме да ги събираме. Ходим по комшии, защото са нужни между 10  и 20 кокошки, за да се направи един лик. Перата трябва да са разноцветни – червени, черни, бели, има и пъстри" – разказва нашият домакин.

Някога в някои села за украса на маската, наречена лик, вместо пера са използвали билки. Поставяйки ритуалната маска, играещият се отчуждава от себе си, от делничното и преминава в света на вълшебното, на свръхестественото. Заедно с транса от танца и тътена на тупаните и звънците маската прекъсва линейното време и води към митовете за сътворението, към свещената мистерия на оплождането, зачеването и раждането на великата земна тайна, наречена живот.

"Тези маски са традиционни. Имаме маски, така да се каже "глави", които са може би единствени в областта и в други села го няма това нещо, изработени от върба. Днес и мечката ще излезе, и мечкар. Мечката е малко мокра от много тичане и работа, когато се събуди. А се събуди, за да намачка стопаните за берекет и здраве" – с усмивка обяснява Георги и бърза да отиде на сборното място за началото на шествието.

Наречете го магия или лудост, но Сурва захваща първо участниците в обичая, след това и публиката. Поривите са различни, но целта е обща – всички да участват, да се слеят с онази вяра, дошла от миналото, с която оцеляваме в кръговратите на времето и се прераждаме, за да ни има в бъдещето. След празника костюмите и маските се скриват на тайно място, за да не губят силата си, а мъжете се изповядват в църквата, за да се "изчистят" от участието в стария езически ритуал.

Снимки и видео: Иво Иванов