Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

Диана Гласнова
Снимка: БТА

Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина в Хърватия. Те са били истински "посланици" на скромния и работлив български народ, казва пред БТА Диана Гласнова автор на книгата "Българските градинари в Хърватия". 
Гласнова е и главен редактор на двуезичното списание "Родна реч", орган на Националната общност на българите в Хърватия.

"Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на пазарното зеленчукопроизводството в Хърватия. До идването на българите в Загреб след 1870 г., не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци. Българите са донесли в Хърватия и патладжана и червените чушки. Последните и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки", разказва авторката. Български "патенти" са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите в лехи, отглеждане на ранен разсад и много др.



Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци
, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата, допълва Гласнова.
В книгата си тя пише, че хърватите и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите "хранители". "Нарекли са своята най-малка монета "бугарчица", а дребните пари "бугари", защото дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от "своя българин".

"Тези факти са малко известни, защото след Втората св. война, по различни политически причини, отношението към България в титова Югославия е такова, че много от българите се връщат в родината си и остават много малко градинари", разказва Диана Гласнова и дава пример, че през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. вече са само 250. Друга причина за напускането на българите е земята. За да отглеждат зеленчуци те наемали основно земя на католическата църква, която е била конфискувана от новата власт. Вече можели да купуват земя, само ако са женени за жена от Югославия и то само на нейно име. Трети основен проблем е било получаването на работна виза, като режимът е бил силно рестриктивен.

Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб "Долац" е надвишавал броя на хърватските. До днес вече няма нито една останала българска сергия, обобщава Гласнова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български кукери ще шестват из украинския Болград

Древният български обичай "Кукери" ще бъде представен на 15 февруари по време на пъстрия празник на народните традиции "Трифон Зарезан" в населения основно с етнически българи Болград в Украйна. Това съобщава сайтът Bessarabia.ua. Празникът на..

публикувано на 11.02.25 в 17:21

Барабанистът Иван Димов отваря дома си край Цюрих за артисти от България

"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва барабанистът Иван Димов. Музикалната му кариера е свързана с две емблематични български групи, създадени..

публикувано на 07.02.25 в 12:45
 Цариброд

"Шопската нация" като българска етнографска група и сръбска "диагноза"

В средата на януари т.г. осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана Зоран Пашалич, Делегацията на Съвета на Европа,..

публикувано на 06.02.25 в 14:45