Българо – белгийското сдружение за култура и изкуство "Орфей" организира концерт в Брюксел за Деня на влюбените и Трифон Зарезан. В концерта посветен на любовта и виното, ще участват пианистката Антония Кирил Евгениева, цигуларката Жаклин Прейс и сопраното Анета Тодорова.

Следва изява в Софийския камерен хор "Васил Арнаудов" и заедно с това уроци по оперно пеене при създателката на хора Ирина Щиглич и други педагози. Преди 15 години талантливата млада българка пристига в Брюксел и веднага търси начини да продължи музикалната си кариера. Пее в Хора към Кралската консерватория в Брюксел и взима частни уроци при американското сопрано Дафне Уестън.

"Аз всъщност не съм учила оперно пеене, но през целия ми живот любовта към това изкуство ме е водила. Завършила съм начална училищна педагогика, с чужд език английски. Преподавала съм дълги години английски в София и съответно в Брюксел. В момента съм в българското училище. От пет години съм преподавател до четвърти клас. Също така, може би изненадващо за Вас, съм завършила японистика, тъй като в Детския радиохор имахме много силни контакти и връзки с Япония. И това доведе до идеята ми да започна второ висше. Преподавах на японци английски език в Брюксел."

Години наред Анета Тодорова и съпругът й организират концерти и музикални събития в белгийската столица с тяхното сдружение за култура и изкуство "Орфей" – основано през 2012 г. в Брюксел със съдействието на Румънския културен център.

"Идеята дойде от румънска страна, малко учудващо. Но на този етап аз не познавах чак толкова много българи в Брюксел – спомня си Анета. – Съпругът ми имаше приятели в Румънския културен център "Артис". Те организираха за мен няколко концерта и ми предложиха да открием наша организация, която да бъде под шапката на техния културен център. И всъщност "Орфей" е под шапката на Румънския културен център."

За 14 февруари българското сдружение "Орфей" подготвя концерт в Брюксел, посветен на любовта и виното.

"За всеки един такъв концерт каня изявени български музиканти. Всеки път се старая да са различни. Този път съм поканила българската цигуларка, все още млада, но вече много изявена – Жаклин Прейс. Имената са й такива, тъй като има немски корени – дядо й, мисля, че беше германец. Тя е част от Националния оркестър на Белгия. Това ще бъде "черешката на тортата". Също така, пианистката Антония Кирил Евгениева, която е от музикално семейство – баща ѝ беше много известен композитор в България, Кирил Ламбов. Ще представим, общо казано, любовна програма - песни и оперни арии свързани с любовта."

Когато работиш с точните музиканти, не е толкова сложно да се организира класически концерт в Брюксел, споделя българката, която се занимава с това повече от десет години. Доволна е и от подкрепата на Българското посолство в разпространяването на информация за събитията, които са поне два пъти годишно – пролетен и есенен концерт.

"Идва межународна публика. Разпространяваме го и чрез фейсбук, по различни канали, така че освен българи идват и белгийци, и хора, които работят към институциите. Обикновено го провеждаме в Ателие Марсел Астир – това е една старинна къща с прекрасни зали и е близо до Европейския парламент, така че се е случвало да идват и хора, които работят там."

Едно от големите професионални предизвикателства за Анета Тодорова е участието й в мюзикълите "Фантомът от операта" и "Любовта никога не умира". През 2020 година е поканена да пее в София в главната роля на Кристин Дайе – младото сопрано, в което се влюбва обезобразеният музикант, в представление, наречено "Фантомът никога не умира":

"Имаше пищни костюми. Аз бях в главната роля на Кристин, смених шест костюма. Имаше български субтитри, които вървяха през цялото време, ние пеехме на английски. Залата беше пълна. С маски бяха всички, освен нас музикантите /заради ковид –бел. ред./. И се получи един невероятен празник. Това участие ще ми остане в сърцето."

Другата страст на Анета Тодорова са българските народните танци и от 2012 година е член на клуба "На хорото в Брюксел", който непрекъснато се разраства:

"В началото бяхме двайсет - трийсет човека. В момента танцьорите, начинаещи и напреднали, може би сме сто и петдесет човека. Постоянно се менят, но има едно ядро, група за сценични изяви, с която ходим на участия. Също така два пъти годишно организираме "Голямо хоро" и там събираме около триста-четиристотин човека, българи. Идват и от съседните градове, както и от съседни държави – от Франция, от Испания. Често с нас танцуват чужденци. В самото начало, когато аз работех с японци, няколко от привлякох към нашия клуб. Те идваха редовно и знаеха нашите хора. Участваха наравно с нас. В момента имаме един белгиец – Франсоа, който е част от основната група. Той ходи по толкова фестивали в България, че дори ни показа едно ново хоро. Имаме и един друг член на сдружението – Люк, който е учил български и говори съвсем добър български език."