Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в любовта си към Бога градче, в най-северната част на Черноморието ни. За Шабла и жителите му това е храмовият празник на черквата "Св. свещеномъченик Харалампий", която са градили с много отдаденост, личен труд и пожертвования, но и ден на благодарност.
Споменът за градежа му е жив в сърцата на шабленци, които всяка неделя се черкуват, а после се събират, за да споделят духовната си радост и на веществената обща трапеза. От тях научаваме за историята на храма, която започва в края на XIX век, при първото му издигане, с името на Светия Кръст Господен. Отец Павел Максимов, който служи в черквата вече 25-та година уточнява, че градежът започва през 1896г., но през 1900г. Шабла е претърпяла разрушително земетресение:
"Почти 7-ма степен, с много жертви и разрушения на къщи, а храмът е бил сринат до основи – разказва отец Павел. – Шабленци се чудели дали не трябва да променят мястото му, но си казали, че основите са положени и са го доизградили така. Има и документ, от който става ясно, че през 1907-а все още са събирали средства за довършването му, но не е отбелязано точно кога е изграден изцяло. Вероятно е било през 1908-ма, защото иконите за иконостаса са от 1909 –1910 г."
Разказа на отец Павел допълва Даниела Тодорова, директор на Зеления образователен център в Шабла, където някога се е помещавало училището.
"Това, което знаем по разкази на местни хора е, че в началото на ХХ век местната управа се събира и решава да се изградят три основни сгради – църквата, училището и кметството. Зидарията на новата черква и на Зеления център са много сходни и може би едни и същи майстори са работили. Всичко правят местните хора, които влагат своя труд, усилия и материали, за да могат да подпомогнат градежа."
Радостта на шабленци не трае дълго и през 1913 г., след края на Междусъюзническата война, по силата на Букурещкия договор, цяла Южна Добруджа до днешен Балчик става румънска територия. В архивите на черквата "Св. Вмчк Харалампий" се пазят и румънските регистри, където изпъква ярката личност на един от първите свещеници обгрижвали Шабленската енория и околните села – отец Никола Цицов, дарил иконостасната икона на св. Николай Чудотворец:
"От архивите се вижда, че той е бил с 51 години служение – продължава разказа си отец Павел. – Името му излиза като млад свещеник от 1897 г. В последните регистри, когато е кръщавал, вече е писал с големи печатни букви и явно през 1948 г. е бил много възрастен вече. Най-интересното е, че той е оставил лично във фара на Шабла едно подробно описание на крайбрежието с геодезични точки, което показва, че е бил образован и в това отношение, всестранна личност."
Според регистрите, отец Никола не служи в енорията между 1914 и 1917 г. и има сведения, че е бил интерниран някъде из Северна Румъния. По Божията воля и застъпничество на своите небесни покровители св. Николай и св. Харалампий отново се завръща при шабленци, където вероятно приключва и земният му път. След него, разбира се, идват и други свещеници, които продължават да се грижат за храма и паството, а солидните зидове, издигнати под вещия поглед на майстор Христо Божков-Загореца, непоклатимо напомнят на местните хора за боголюбивото дело на предците им. На прага на новото хилядолетие започва основен ремонт на сградата:
"Обновяването на храма в сегашния му вид е от двехилядната година, без камбанарията, която е изградена около 2010 г. Много хора са се включили ентусиазирано във възстановяването, сред които и баба Денка, която е най-активна. Повечето са били от енориашите, посещавали редовно черквата. За съжаление вече голяма част от тях не са сред нас, но все още има, разбира се и живи, които са участвали с дарения и личен труд в ремонта на храма."
Трикорабната базилика с красивата и внушителна камбанария се издига в центъра на Шабла. Четирите ѝ камбани, изработени в прочутата камбанолеярна на Воронеж (Русия), дарени за слава Божия, приканват верните да се черкуват. Сред тях са и румънци и руснаци и украинци, гости от близо и далеч, които като събратя в Христа не се делят и не се мразят, а имат любов помежду си. "Чрез тази Христова любов, преодоляваща всякакви междунационални гордости, се осъществява спасителното Божие дело в Църквата и тя лекува раните на обществото", заключава отец Павел.
Вижте още:
Снимки: Дарина Григорова, Даниела Тодорова, bg-patriarshia.bg, Държавен архив - ДобричНа 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при..
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу..
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска..