Световният ден на радиото – 13 февруари, тази година е посветен на климатичните изменения. Изборът не е случаен – 2025 г. е определена от Парижкото споразумение като ключова, ако човечеството иска да изпълни дългосрочната си цел да ограничи затоплянето на климата с максимум 1.5 градуса по Целзий до края на века. Настоящата година е преломна – в края ѝ емисиите от вредни газове трябва да започнат да намаляват. Динамиката в световните политики обаче също има екологичен аспект – наскоро администрацията на Белия дом обяви, че САЩ искат да се оттеглят от международния договор, обвързващ страните от Парижкото споразумение, а някои критици изказват притеснения, че е възможно Китай и Индия също да се опитат да намалят собствените си екологични ангажименти. Каква е реалната климатична обстановка и имаме ли средства да спрем унищожителното си въздействие?
Естествените процеси по изменението на климата са силно деформирани и замаскирани от стопанската дейност на човека – напомня ни климатологът и преподавател в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" проф. Георги Рачев. По-притеснителното обаче е скоростта, с която се случват тези изменения, защото последните 20 години са най-топлите откакто се правят метеорологични измервания, а след още 5-6 години климатолозите ще могат категорично да заявят, че климатът трайно се е променил.
Промените са осезаеми, дори за подрастващите.
"В София преди доста често се забелязваха врабчета, а и климатът значително се е променил. Забелязала съм го дори аз през моите 17 години живот. Помня, че имаше доста повече снежни дни през зимата. Сега са рядкост, и ако това продължи по същия начин в бъдеще, ще е доста тъжно в България да нямаме тази обилна снежна зима и възможността да се гордеем, че можем да изпитаме всеки един от четирите сезона тук" – казва момичето, което се вълнува от екологичната тематика и участва в проект с подобна насоченост, съвместно с връстниците си от българското училище в Рим.
"Изправени сме пред проблема с глобалното затопляне, защото целият ни прогрес е основан на един много жесток закон – този за енергията, която трябва да е лесно достъпна и изобилна", подчертава климатологът. Дава и пример за кръговрата на въздушните маси:
"Когато Европа замърси въздуха, той идва при нас, ние си го "обогатяваме" с икономиката си и го препращаме в Индия и Китай. Те са потребители на въглища и си го дообогатяват, пращайки го през Тихия океан в САЩ, които също си емитират своите замърсители и през Атлантическия океан въздухът си идва при нас. Дори България да изчезне със своите 47 млн. тона въглероден диоксид, които отделяме годишно – за 10 години нищо няма да се случи с чистотата на въздуха. Всички сме заедно в една голяма кошница. Няма въздух за вас, няма и за министър-председателя, и за милионера... с последния клошар ще си дишате същия този въздух. Това ни прави свободни и равни. Следователно не може един да си налага ограничения, а друг да си гори въглищата. Всички трябва да сме заедно."
И независимо, че икономиките са основната причина за вредните емисии, без икономически просперитет екологичните цели са неизпълними – подчертава Георги Рачев и допълва:
"Конференцията на ООН за изменението на климата в Париж (2015 г.) постигна един много добър консенсус, но по време на разговорите не участваше нито един климатолог. Всички решения бяха взети от икономисти и политици. Политиката е концентриран израз на икономиката – ако няма икономика и няма печалба, за да могат да се плащат данъци, вие няма от къде да вземете пари, за да се постигнат екологичните и климатичните цели. Те са много скъпи! Храна, енергия и движение – това е основата на човешкия просперитет и затова трябва много внимателно да се мисли по въпроса за екологичните цели. Ако икономиката грохне – нищо не може да направим. Няма да има пари за спасяване на животни и за опазване на природната среда. И когато ми направите електричеството скъпо, аз ще започна да си горя старите гуменки и ще извадя от мазето бабината печка, за да се стопля."
Като най-голям нетен замърсител проф. Рачев посочва Китай, но допълва че на глава от населението азиатската страна е далеч зад цял списък от други държави. Същевременно със строежа на нови централи – ТЕЦ, ВЕЦ, атомни реактори, фотоволтаични и вятърни паркове, е на първо място в света по екологични практики и едновременно с това е с добре развиваща се икономика.
"Докато Китай лети напред, заедно с малките тигърчетата от Югоизточна Азия, Щатите също се справят много добре, а Европа предприе едни странни политически екологически практики, които не доведоха икономиката й до добри показатели. Ние целенасочено може да се самоограничим в нормални количества, така че да постигнем целите си. На Парижката конференция се прие един много добър принцип, който не се спазва. Това е т.нар. "Китайски принцип", а той гласи: "Не ми казвай какво да правя, искай от мен следващата година да си намаля с 2% вредните емисии. Как ще го направя - за сметка на отоплението, някой вид промишленост или селското стопанство - това си е моя работа! Но аз поемам ангажимента ти и аз да съкратим тези емисии с равно количество"."
Климатологът е убеден, че България може да постигане екологичните си цели и едновременно с това стабилна икономика единствено, когато развитието на туризма и селското стопанство се превърнат в приоритет за правителството.
И още нещо съществено – обикновеният човек има решаваща роля за забавянето на климатичните изменения. "Той притежава свободната воля, с която да избере от какво да се лиши, както и силата да забави климатичните изменения чрез влиянието си върху пазарната икономика", подчертава проф. Рачев и допълва, че медиите и в частност радиото също може да допринесе за мотивацията на хората да правят лични стъпки към по-зелено бъдеще:
"Това възпитание може да започне още от детската градина – разбирането и самоограничението, че ако отидат в магазина и купят тази пластмаса, тя ще замърси тяхната околна среда, техния град, тяхната държава. Това е дълбокото разбиране, че "Аз съм държавата" и "Аз съм обществото", което владее тази земя. Така се налага това възпитание, което впоследствие избуява, а точно тези хора утре ще станат управляващи и ще наложат имено тези разбирания върху целия ни живот."
Снимки: Ани Петрова, unesco.org, БГНЕС , Pixabay, Greenpeace UK, Ройтерс, WHOВоенният научноизследователски кораб НИК 421 "Св. св. Кирил и Методий" се звърна след успешна трета мисия до Антарктида. Корабът акостира на Морската гара във Варна и беше посрещнат с военен ритуал. Корабът е изминал 19 725 мили за 155..
Последните дискусии в Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония бяха напълно безплодни поради позицията на колегите от Скопие. По същество нямаше продуктивна атмосфера. Македонските колегиотказаха обсъждане на съвместни..
Международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) потвърждава дългосрочния кредитен рейтинг на България на ниво "BBB" с положителна перспектива, предава БТА. Рейтингът на България е подкрепен от силния външен баланс и баланс на публичните финанси..
През 1992 година едно дете от Грузия събира целия си живот в малка черна платнена торбичка, за да избяга от ужаса на бомбите…Войната през очите му –..
Изпълнителната агенция за българите в чужбина отваря врати за любопитните към книжното ѝ богатство. От там уточняват, че книжният фонд на..
В "България днес" на 15 април слушайте: 0 1 : 47 - Актуална информация от България и света 13 : 07 - Прогноза за времето у нас и..