"На 13 февруари т.г. българските потребители не трябва да пазаруват в нито един хранителен магазин, в нито една търговска верига, в нито един супермаркет! На 13 февруари магазините за храни трябва да останат пусти и в тях не бива да има нито един купувач!" – за това призовават в социалните мрежи организаторите на общонародния бойкот на големите вериги хранителни магазини – Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Акцията е по примера на потребителите в Хърватия, който беше последван и в други балкански държави, като Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Недоволството на българите всъщност не е само срещу растящите цени на продукти от първа необходимост, но и протест срещу изоставащите нива на възнаграждение на труда в България.

"Българските потребители са ощетени най-много в целия ЕС и ми се ще сега най-после с този призив за потребителски бойкот да се разбере, че ние не сме втора и трета категория потребители" – казва Емил Георгиев от Федерацията на потребителите, който очаква 60% от потребителите в страната да се присъединят към бойкота. Пълзящо увеличение на цените от началото на годината в големите търговски вериги, а и на пазарите забелязват всички потребители. Най-сериозно това се отразява на онези 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедност, както и работещите бедни, които съвсем не са малка част от обществото ни.

Синдикатите и организацията на потребителите се позовават на данни от Националната статистика, заявявайки че България остава най-бедната страна в ЕС, а цените на основни стоки като мляко, сирене, яйца и месо са сред най-високите в Европа. И на практика един и същи продукт, в една и съща търговска верига има по-високи цени у нас, отколкото в Германия и Австрия, например. Някои от народните представители побързаха да предложат и законови мерки за таван на надценките, но само в големите търговски вериги с годишен оборот над 10 млн. лева, а идеята предизвика разнобой сред мненията в пленарната зала.

• Депутатите са разделени около идеята за таван на цените

В общото недоволство срещу ръста на цените се включи и президентската институция – вицепрезидентът Илияна Йотова определи като основателно негодуванието на хората. "Очевидно трябва да се направи нещо час по-скоро, защото цените са поне с 30% по-високи, отколкото преди Нова година" – каза тя и допълни, че очаква по темата да има широка обществена дискусия и спешни мерки от страна на държавата.

Как гражданите в София се отнасят към идеята за бойкот на магазините, обявен за 13 февруари? – анкета на Радио България показва настроенията:

"Цените не отговарят на доходите на хората, прекалено високи са – казва Роза Стоянова, пенсионер от София. – Мерките, които до сега са предприемани са в ущърб на хората, а не в тяхна полза. Надявам се бойкотът да помогне, ако не помогне – пак ще има нов бойкот."

Усещането за преса върху семейните бюджети мотивира хората да се присъединят към призивите да не пазаруват в един конкретен ден.

"Мисля, че ще има ефект от бойкота, колкото повече хора се обявят против неправомерното покачване на цените – ще се замислят търговците дали няма да има и законови последствия заради спекулата с цените – казва Павлина Икономова, работеща жена от столицата. – И да, лично аз бих участвала в бойкота. Не подкрепям точно това въвеждане на таван на надценките, но искам да има нормални цени, не може да се изкупува продукция на ниска цена, а след това прекупвачи и търговци да взимат голямата печалба. Това ощетява потребителя в крайна сметка. Усещам инфлация от началото на годината. Сметките се повишиха и се натовари семейният ни бюджет. Също така парите, които отиват за храна са все повече. Инфлацията се усеща от всеки нас, но по-неприятното е, че това не се отразява в заплатите, които повечето от нас получават. Ниските доходи на фона на завишените цени карат обикновения човек да търси варианти да спести от качеството на стоките, които купува."

"Със сигурност повишение на цените има, усеща се – казва и Елеонора Иванова, майка от София: – "Аз съм втора година в майчинство, но не мисля, че със сумата, която получавам за майчинство – 780лв., мога спокойно да отглеждам детето си, а и да издържам себе си. Ако разчита само на парите за майчинство, това праща всяка една майка в категорията "социално слаби" в България. Увеличение на цените има, но този ръст се усеща от един по-продължителен период. В момента вече има един пик. Наскоро в социалните мрежи гледах клип какво преди 5 години можеше да се купи с 50 лв. и какво може сега. Сега е абсолютно непосилно за един човек със сумата 50 -100 лв. да успее да си купи най-важните продукти за домакинството. Доходите трябва да растат. Преди майчинството аз винаги съм работила със сключен договор, но много пъти съм осигурявана на минималната работна заплата и то независимо от образователния си ценз, независимо от трудовия ми стаж и независимо от времето, което съм оставала на работното място. Искам да кажа, че все още у нас има много работодатели, които неадекватно оценяват труда на своите служители – на първо място трябва на това да се обърне внимание" – категорична е младата жена.

Има и хора, които са скептични по отношение на "спуснати отгоре" мерки към хранителните вериги. Трябва обаче и регулация по отношение на веригите на доставки. За голяма част от българските зеленчукопроизводители например, е трудно да продадат директно стоката си на големите търговци, тъй като не могат да осигурят нужните обеми. Затова в схемата се наместват една – две прекупвачески фирми, които слагат свои надценки на продукцията. По този начин се увеличава веригата за доставки, което директно се отразява на цената и в крайна сметка рефлектира върху джоба на крайния потребител.

"Ето, аз идвам сега от магазина и виждам, че много от цените стоят високо. Защото в другите държави са дори по-ниски от тези в България и то точно в големите вериги магазини – казва ни софиянецът Ангел Стефанов и продължава с разсъжденията си: – Като ги гледаш тези цени, няма как да не си помислиш, че има нещо като картелно споразумение на веригите. Вярно, че има много вериги за хранителни стоки, не са монополисти, но цените им са толкова еднакви и това ме навежда на тази мисъл. Аз съм на мнение, че една намеса в пазарните механизми и пипане на цените е по-лош вариант. Обаче от друга страна, като чуваме, че изкупуват от производителите млякото по 80 ст. литъра, а хубав кашкавал вече трудно се намира на цена под 30 лв. – това означава, че някъде по веригата някои от участниците играят не по пазарните правила. Мерки, спуснати директно от държавата няма да решат проблема с цените, даже по-скоро ще доведат до директни фалити на някои търговци, които са принудени да работят с тези цени, без това да зависи от тях" – посочва гражданинът. И докато хората се чудят дали да се включат в бойкота, експертите спорят доколко подобна акция би имала реално въздействие върху състоянието на пазара. На преден план излиза въпросът, дали ограниченото пазаруване и регулацията на цените няма да доведе до фалит на малките магазинчета, което би осигурило дори по-голяма клиентела на веригите, които в момента държат около 35% от пазара в България.

Снимки: БТА, БГНЕС