Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват животинска храна.
На вечерната служба вярващите се обръщат един към друг с думите "Простено. Прости" и се прегръщат в знак на братска обич. На този ден семействата се събират и децата искат смирено прошка от родителите, по-младите от по-старите и обратното.
За Църквата ни Великият пост е най-важният от всички, защото духом подготвя вярващите за най-светлия празник – Христовото Възкресение. В този смисъл прошката се възприема като необходимо условие за общението с Бога.
По думите на отец Климент Харизанов от столичния храм "Преображение Господне", "християнинът не чака някой да поиска прошка от него, той пръв подава ръка и иска прошка, макар и да са го наскърбили. Така ни учи нашият Спасител, който казва: "Простете и простени ще бъдете", "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери", "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите, и вашият Отец няма да ви прости"."
Така Църквата насърчава вярващите да освободят душите си от натрупани обиди и да се украсяват с милосърдие, кротост, смирение, да се помиряват с враговете, да изпитват милост и състрадание към всички.
А всичко това се постига чрез поста. Лишението е не само от храна, но и от различни удобства и развлечения, които хранят "егото". А когато егоизмът отстъпи, човек по-лесно прощава и проглежда за собствените си отрицателни качества.
Затова постът е свързан и с осъзнаването на грешките и искреното покаяние за постъпките, водени от гордостта.
Така, чрез очистването на душата и тялото, вярващите се подготвят за съединението с Бога чрез Светото Причастие. "Именно Светите Дарове се явяват Божието присъствие на земята, затова постът има за цел да ни приобщи чрез тях към вечния живот и Спасението", отбеляза в интервю за Радио България отец Добромир Димитров, понастоящем предстоятел на българския храм "Свети Йоан Рилски" в Лондон".
Снимки: Дарина Григорова, БТА, БГНЕС, Freepik
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно