Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Мост на вярата"

Отец Любомир Леонтинов от Берлин: Близостта не е въпрос на разстояние, а на сърце

В църковната ни общност в Берлин има не само българи, а и поляци, германци, руснаци, украинци, румънци…

Отец Любомир Леонтинов
Снимка: БТА

Отец Любомир Леонтинов е един от тримата свещеници при катедралния храм "Свети Цар Борис Покръстител" в Берлин. Преди повече от 30 години, той е първият свещеник, ръкоположен за Западно- и Средноевропейска епархия през далечната 1994 г. Завършва богословие в България, а при установяването си в Берлин започва работа към Министерството на социалните грижи в Германия, в областта на социалното подпомагане. По-късно завършва мениджмънт и става координатор на социалната помощ в Източногерманската провинция Бранденбург.

По време на войните в бивша Югославия участва в доставянето на хуманитарна помощ за воюващите райони. Когато военният конфликт приключва, под влиянието на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, решава да се посвети на свещеническо служение. Тогава все още нямало български храм в Германия и е ръкоположен в руския храм в Берлин от митрополит Симеон и руския архиепископ за Германия Теофан. Заедно с него ръкоположили и един руски йеромонах и двама руски свещеници, които и до днес чувства като родни братя.

Българският православен храм „Св. Цар Борис Покръстител“ в Берлин
В същото време започва и организацията на българска църковна общност в Берлин и цяла Германия. Още от тогава поддържат топли сестрински отношения с другите поместни църкви, които имат свои представителства в Германия. Гостуват си на празници, съслужат братски, подкрепят се взаимно.

В началото на 90-те, когато започва преустройството и ремонта на храма "Свети Цар Борис Покръстител" в Берлин имало много силна българска студентска общност, разказва отец Любомир Леонтинов във втория брой на подкаста на Радио България "Мост на вярата" . В онези първи години, когато се заражда православната ни църковна общност в Берлин, момчета и момичета, с целия си ентусиазъм идват и помагат в храма при разчистването му и при ремонта, участват активно във всички дейности. Така постепенно храмът и прицърковният център в приземния му етаж придобиват сегашния си вид, с общите усилия на десетки българи. Всеки от тях влага време, средства и сили, според възможностите си, и най-вече сърце и душа в съграждането на този духовен дом. Отец Леонтинов с умиление си спомня как тези млади хора идват в криптата под храма с лаптопите и книгите си, за да учат на топло, ползвайки интернета на храма (по онова време нямало навсякъде). По време на сесии се извивали цели опашки от чакащи младежи, дошли да им прочетат отците молитва за успех преди изпитите и в учението им.

Отец Любомир Леонтинов (в средата) по време на служба
Много от тях за първи път се отделяли от семейството си, за първи път отивали в чужбина и в храма се чувствали като у дома и това е така до ден днешен. Откъснати от родителите си, от близки и приятели, в далечна страна, без сегашните средства и възможности за комуникация с родината, те припознават свещениците при храма като най-близки хора, като техни бащи. С тях споделят и трудностите, с които се сблъскват, и носталгията си, и радостите и успехите си, и любовните си трепети:

"Бяха много студенти, много бяха тези в чийто живот участвахме, споделяйки с нас своите житейски трудности и успехи  – спомня си отец Любомир. – Когато заминават от Германия се убеждавам колко верни са думите, че близостта не е въпрос на разстояние, а на сърце, на емоция".


Българските свещеници кръщавали по-късно и техните избраници чужденци, и децата им. Отец Любомир си спомня и за отделни тогавашни момчета и момичета, всеки оставил трайна следа в паметта и в сърцето му:

"Тези хора са тук за известно време, развиват се, но ако връзката с тях се е запазила, а това е така, значи ние сме богати – казва отец Леонтинов. – Ние сме протегнали ръце към всеки, всеки може да дойде при нас, да се молим заедно един за друг и да стане част от нашата общност. Или пък да си тръгне, ако житейският му път го отведе далеч от тук" – казва отец Любомир и допълва, че и днес в българската общност в германската столица има не само българи, а и поляци, германци, руснаци, украинци, румънци…

Те идват в българския храм редовно, а не е епизодично или случайно.


"Вероятно, това се дължи на спецификата на Православието, което е универсално и независимо на какъв език се служи в храма, дали го разбираме или не, човек чувства Божията благодат, чувства, че е сред свои, в голямото Христово семейство", заключава отец Леонтинов.

Снимки: БТА, Александра Карамихалева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български кукери ще шестват из украинския Болград

Древният български обичай "Кукери" ще бъде представен на 15 февруари по време на пъстрия празник на народните традиции "Трифон Зарезан" в населения основно с етнически българи Болград в Украйна. Това съобщава сайтът Bessarabia.ua. Празникът на..

публикувано на 11.02.25 в 17:21

Барабанистът Иван Димов отваря дома си край Цюрих за артисти от България

"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва барабанистът Иван Димов. Музикалната му кариера е свързана с две емблематични български групи, създадени..

публикувано на 07.02.25 в 12:45
 Цариброд

"Шопската нация" като българска етнографска група и сръбска "диагноза"

В средата на януари т.г. осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана Зоран Пашалич, Делегацията на Съвета на Европа,..

публикувано на 06.02.25 в 14:45