Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което е удостоен със званието "Праведник на света". Това е последният предстоятел на българската Екзархия – формата, под която съществува Българската православна църква след постигане на църковна независимост в рамките на Османската империя през 1870 година, до 1953 г. Екзарх Стефан ръководи духовенството четири години – от 1945 до 1948 г., след което е свален от комунистическата власт и интерниран в карловското село Баня, където живее до смъртта си през 1957 година.
Светското име на екзарх Стефан I Български (1878–1957 г.) е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден родопското село Широка лъка, следва в Киевската духовна академия, преподава в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". В България архимандрит Стефан развива активна обществено-църковна дейност и израства в църковната йерархия. През 1921 г. е хиротонисан за Маркианополски епископ, а година по-късно е избран и за Софийски митрополит.
По време на Втората световна война, въпреки че е близък до Двореца и правителството, екзарх Стефан I не споделя про-германската ориентация на властта и е убеден миротворец. Пише и изнася стотици проповеди, беседи и статии, публикувани в различни български и чуждестранни издания. Той е един от изявените защитници на българските евреи, като отказва да приеме опитите за техните гонения и лишаване от права.
В своя проповед в храма "Света Неделя" от 24 май 1943 г., екзарх Стефан обявява: "Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон". Още същия ден пише писмо и до Цар Борис Трети, в което напомня – "Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето". И допълва, че решението на правителството за Закона за защита на нацията, противоречи на законите и принципите на Светата православна църква.
За всички тези важни моменти от личната историята на екзарх Стефан I Български напомня изложбата "Екзархът – Спасител и спасените деца". За първи път тя беше представена в родното място на духовника – родопското село Широка лъка, а сега, до 11 март, може да бъде видяна в сградата на българския парламент със съдействието на народния представител от област Смолян, д-р Красимир Събев.
Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави възкресна вечерня в новопостроения български православен храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон. В богослужението участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний,..
Възкресна вечерня, оглавена от Негово Светейшество българския патриарх Даниил на 22 февруари дава начало на тържествата за освещаването на новия храм "Св. Йоан Рилски" на българската православна общност в Лондон. За сънародниците ни в Обединеното..
Преди осем хиляди години, в района на днешното българско село Долнослав се заражда една от най-загадъчните култури на Балканите. В района на Асеновград , между равнината и планината, а рхеолози разкриват селищни могили с отпечатъци от..
На 5 март Православната ни църква чества паметта на светите мъченици Йоан Българин и Конон. Св. Йоан бил родом от България . По някакъв случай..
На 6 март отбелязваме паметта на светите 42-ма мъченици в Амория и св. Аркадий. Тези християнски мъченици били военачалници и пострадали..