Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си възприятия, отвеждайки го в територии, които задават въпроси, търсят отговори и провокират към размисъл за живота и ценностите – въпроси, върху които разсъждава още в края на миналия век проф. Велимир Велев, един от преподавателите по сценично изкуство в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ)"Кръстьо Сарафов". Наскоро театралът представи свой проект, базиран на технологиите, в който зрителите на онлайн платформа имаха възможността да гледат "на живо" постановка, която не само разместваше основните компоненти на реалността, но и самото представление реално не съществуваше.
"Зрелищните модели, които описах бяха в различни посоки, в които новите технологии даваха възможност да бъдат създадени, и обхващаха принципите на интерактивност и хибридност на този различен вид комуникация между зрелището и зрителя. Зрителят в новото зрелище вече не е класическият зрител, а зрител-геймър, защото технологиите налагат съвсем нов начин на общуване. Изследването беше едно особено пътуване в територия, която за мен беше непозната, но така беше и в световен мащаб. През 2004-та пуснах първата си статия на тази тема и получих покана за участие в световна конференция. Тя гласеше: "Г-н Велев, в настоящия момент 6 човека в света се занимават с "философия на интернет" – вие сте седмият, заповядайте при нас!" За съжаление се разболях и не заминах. Все пак успях да формулирам това, което ще се случи в бъдеще със зрелищното изкуство в световен мащаб и изведох общите закони и постулати. Приятното за мен беше, че това което бях прогнозирал, започна наистина да се случва в следващите години, а и досега се потвърждава предварително написаното от мен в онзи момент. Тъжното е, че не успях да реализирам и практически да проверя моделите, които бях описал, защото не разполагах с необходимия финансов ресурс. Но все още има такива, които в световен мащаб не са експериментирани и, ако съдбата е благосклонна, може и да ги изпробвам."
Научните изследвания на проф. Велев са върху въздействията на технологиите върху всеки един човек – как променят съзнанието на потребителя и какво ще се случи с децата в бъдеще – ще потънат ли в дигитално генерираната реалност, или театърът ще успее да ги задържи в реалния човешки свят. Това го подтиква да разработи сериозно количество бъдещи зрелищни модели, базирани на комбинациите между изразните възможности и взаимодействието " хардуер-софтуер-реална среда" и "зрител-потребител". Един от тези модели използва в последния си проект, в който виртуален платформа наслагва стрийминга от няколко екрана, разположени на различни сцени, на които в този момент 3 актьорски трупи играят самостоятелните си постановки пред публика. Експериментът се посреща с голям интерес, защото "спектаклите са на живо, а самата спойка между екраните" създава четвърто театрално произведение, което е самостойно и оставя убеждението у зрителя, че е замислено да бъде изиграно по точно този начин. В проектът участват актьорите от "Невиждан театър". "Те имат някакъв вътрешен поглед, който и до днес, въпреки че работя с тях и ги обучавам, не мога напълно да си обясня - как можеш нищо да не виждаш и едновременно с това да виждаш това, което създаваш, а и да можеш да го контролираш?! Това е отвъд нормалните възприятия!", споделя проф. Велимир Велев и допълва:
"Останалите две групи бяха актьори и моите студенти. Беше им любопитно. Младите хора, според мен, винаги ще бъдат едни и същи – те са живи и отворени за игра, може би защото са по-близо до детската възраст, а вече са и от поколението на "дигитално родените", и това беше провокация, която е в "техните води". Мисля, че някои ще продължат да експериментират и че резултатът от проекта носи своя смисъл за развитието на театъра и зрелищното изкуство в бъдещето."
А относно трансформациите на сценичното изкуство, които можем да очакваме в следващите десетилетия, университетският преподавател е категоричен:
"Театърът няма как да остане същият, но няма и да изчезне. Много пъти са предричали неговия край – първият от тях е при появата на киното, след това - на телевизията, … видеото.. Театърът не е изчезнал! Всичките тези нови канали за комуникация донасят по нещо ново, и той се променя, но класическият театър в хилядолетния му вид няма как да изчезне, защото носи на зрителя едно особено изживяване, което не може да бъде изместено от технологии. Със сигурност обаче той ще се разклони и ще добие нови форми, които ще носят и по-различни имена. Все пак държа да подчертая, че технологиите не са мой фокус и самоцел. Те са още едно средство, което, ако човек разгадае, може да го използва, за да създава изкуство."
Снимки: НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", личен архив, Facebook / Финансов механизъм на ЕИП и Норвежки финансов механизъм в БългарияКонцертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..
Министърът на културата Мариан Бачев и вицепрезидентът на България Илияна Йотова откриха Националния български щанд на световноизвестния Лондонски..