Министърът на финансите Теменужка Петкова представи преди по-малко от месец в Брюксел напредъка на България в подготовката за присъединяване към еврозоната. Там тя заяви, че с благоразумната си фискална политика страната ни отдавна е заслужила членството си, затова очакваме това да стане факт на 1 януари 2026 година. 

Седмица по-късно, с цел ускоряване на процедурата, София изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията на Република България. Припомняме, че тази процедура е в изпълнение на решение на Народното събрание от юли миналата година, за ускоряване на процеса по подготовка за приемане на еврото в България. Така темата за приемането на единната европейска валута отново е на дневен ред и разгорещява политическите страсти. Тя успява да раздели полюсно обществото ни, като една част от хората са крайни защитници на българския лев, а за по-младите и прагматични българи, въвеждането на европейската валута няма да промени нещо съществено – новата генерация у нас вече свикна да се разплаща чрез банкова карта, а освен това често държи спестяванията под формата на виртуални валута.

"България дефакто е в еврозоната заради валутния борд, който още през 1997г. обвърза лева първо с германската марка, а след това и със стойността на еврото" – посочи Красен Стачев, един от водещите икономисти у нас, в интервю за програма "Хоризонт" на БНР. Той припомни, че  България е поела ангажимент за присъединяване към еврозоната с договора си за членство в ЕС от 2005г.

"Основният аргумент на истерията /против еврото – бел. ред./ е да се запази независимостта на Българската централна банка и съответно да се запази левът. БНБ е била абсолютно независима от външни фактори само в един много кратък период - от фалита по външния дълг през март 1990 г. до март 1997 г., когато Централната банка фиксира курса на нивото, което е и в момента - тогава спрямо германската марка, а сега към еврото. Така че България де факто е в еврозоната."

Какво реално пречи на България за влизането в еврозоната и какво можем да очакваме от поискания конвергентен доклад за готовността на страната ни? – ето какво не убягва от експертния прочит на икономистите:

"При нас започна да се очертава проблем, който може и да ни попречи да получим този одобрителен доклад от страна на еврозоната, а това са проблемите около дефицита в бюджета – обяснява Стоян Панчев, от Експертния клуб за икономика и политика /ЕКИП/. – Имахме изявление на новия финансов министър, че има около 4 млрд. неразплатени лева от "Бюджет 2024". Има широко споделен консенсус сред колегите икономисти, че нещата с проектобюджета за настоящата година не са реалистични. Особено що се отнася до приходите – има между 5 и 8 млрд. лв. надвписани приходи в този бюджет. Може да се окаже, че ние прекалявайки с опита си да покажем една по-хубава картина, отколкото я имаме в България, ще се окажем в ситуация, в която се опитваме леко да заблудим нашите партньори. На мен ще ми бъде много интересно какво ще кажат ЕЦБ и ЕК в конвергентния доклад относно спорните моменти, свързани с дефицита по начислена основа от 2024г., а и конкретно за "Бюджет 2025", когато той бъде приет. Ние малко прибързваме с това, да кажем – ето ние вече влязохме /в еврозоната/, защото, макар и инфлацията да влиза в нормите, според критериите от Маастрихт, бюджетният дефицит започва напълно да излиза от тези критерии. Не е много ясно дали този факт ще бъде пренебрегнат от ЕЦБ и ЕК, когато изготвят доклада за България."

Икономистът от ЕКИП смята, че еврозоната е една от големите грешки на ЕС, но не е правилно негативизмът спрямо единната европейска валута да се обвързва със скептицизъм спрямо функционираето на Европейския съюз като цяло. "А аз мисля, че двете неща са различни – ЕС и еврозоната – казва Стоян Панчев пред Радио България:

"Аз лично смятам, че ЕС е добра идея и че свободното движение на капитали и хора е нещо, което спомага много за ръста на икономиката на континента и конкретно в България. Смятам, че голяма част от положителните ефекти /които би донесло еврото у нас/, вече са изконсумирани с въвеждането на валутния борд в страната. Валутният борд е златната среда между двете, с него получаваш доверие от страна на международни инвеститори, сигурност в стойността на валутата и не само за инвеститорите, за които говорим, но и за българските спестители и стойността на лева е гарантирана от валутния резерв на БНБ, като един лев ще бъде винаги 1,9558 спрямо еврото, както е записано в Закона за БНБ спрямо марката. Аз смятам, че голяма част от този аргумент за сигурността, вече е постигнат. В същото време, пак благодарение на борда и извън еврозоната, ние запазваме такава гъвкавост, която във финансите се нарича опционалност, която ни дава възможност да реагираме на някакви проблеми, които може да се случат в самата еврозона."

Влизането в еврозоната ще удвои цените, доходите на хората ще спаднат и българинът ще обеднее още повече, а икономиката ни ще тръгне назад, защото не е конкурентоспособна и подготвена за еврозоната – това са само част от страховете, които събужда неясното бъдеще. Истината е, че досега не е провеждана целенасочена информационна кампания във връзка с въвеждането на еврото в България. Българинът се информира за еврото предимно от свои източници, каквито често са близки хора, живеещи в чужбина и различни постове в социалните мрежи – показва анкета на Радио България:

"Въвеждането на еврото ще бъде допълнителен стрес за хората, а и еврозоната сега е в криза – казва Таня Михайлова, собственик на магазин в София. – Мисля, че са ни достатъчно кризите, през които преминахме през последните години и една допълнителна изобщо няма да ни помогне в момента."

"Това с еврото е отклоняване на вниманието от всички други проблеми, които имаме – казва столичанинът Владислав Йорданов. – Освен това еврозоната е задлъжняла до 300% и ние искаме да влезем там, за да изплащаме техните дългове. Най-бедните да изплащат дълговете, натрупани от най-богатите, това ли искаме? Нашият лев е много стар, вързан е чрез валутния борд, а това беше най-умното нещо, което политиците направиха след смяната на комунизма. Защо искат да махнат борда? За да усвоят едни милиарди и те да влязат в нечий джоб."

"Аз имам неутрално отношение, но съм привърженик на еврото, защото имаме нужда от смяна на валутата. Освен това левът доста се обезцени през последните години, редно вече е да минем към еврото. Надявам се на най-доброто."

А надеждата за най-доброто включва и реална информационна кампания, която да даде експертни и реалистични отговори на всичко страхове на хората, свързани с голямата промяна, която предстои.