Почти пет месеца след последните предсрочни парламентарни избори в България, 51-вото Народното събрание "порасна" с една партия и вече е формирано от рекордните девет политически формации. Конституционният съд обяви 16 депутати за незаконно избрани, а партия "Величие", която остана на самия праг за влизане на изборите на 27 октомври 2024, получавайки 3,999% от гласовете, се оказа че преминава 4-процентовата бариера и вече има своя група с 10 народни представители.

До каква степен влизането на "Величие" ще промени политическата картина в парламента и дали ще предизвика сътресения в управляващото мнозинство, намаляло до критичните 121 народни представители, предстои да разберем. Партията със сигурност не е случайно явление в българския политически живот – убеден е социологът от агенция "Мяра" Първан Симеонов. В 50-ото Народно събрание партията отново беше най-малката политическа сила, но парламентарната ѝ група преживя разпад след оттеглянето на част от депутатите, сред които и единият от лидерите ѝ Николай Марков.

"Величие" се крепи на няколко важни за тях стълба – пояснява Първан Симеонов в интервю за Радио България. – Единият е идеологията им, която е леко националистична. Другият стълб е бизнес моделът, върху който тя почива. Тя залага на агресивен маркетинг, свързан с различни икономически сектори, а създателите ѝ имат необходимата за целта инфраструктура, която използват. Третото нещо е специфичната леко религиозна същност на формацията. Тази партия излъчва нещо автентично, като под това имам предвид натурално. Доказателството за това е, че сме свидетели на новото ѝ влизане в парламента, въпреки много тежките скандали и разпад, който тя преживя предишния път."

Макар и взето само на база повторно преброяване на гласовете в 2204 секции, решението на Конституционния съд показва редица проблеми в начина, по който се осъществява отчитането на резултатите от изборите у нас:

"При хартиените бюлетини е установено неправилно преброяване на гласове за една кандидатска листа или неправилно отчитане на резултата за една кандидатска листа. При неправилното отчитане на резултата за една кандидатска листа – нещо толкова старо и познато – в купчинката с бюлетини за една кандидатска листа секционната избирателна комисия поставя бюлетини за друга кандидатска листа и ги брои за първата кандидатска листа" – посочва в интервю за БНР Ивилина Алексиева, бивш председател на ЦИК и експерт по делото за законността на изборите за 51-ото Народно събрание.

Според нея има и случаи на неправилно преброяване на гласовете, при което 20 бюлетини са преброени като 19:

"Комисията не само не е преброила точно, но когато е предавала секционния протокол в РИК и не са сработили протоколите, какво са направили преносителите – променили са броя на подписите по избирателен списък, броя на гласувалите, за да им излезе контролът. Направили са поправка в секционния протокол и са си сложили подписите."

"Изборите в България не са толкова опорочени, но публичният им образ е наистина много неприятен. Ние сме на път да накараме обществото да свикне с мисълта, че изборите в България са ужасни, въпреки че не са. И това е много опасно, тъй като се получава самосбъдващо се пророчество" – казва Първан Симеонов и посочва, че належащите промени в Изборния кодекс са свързани с демографския колапс в страната ни:

"В по-малките населени места ние нямаме възможност да гарантираме честен изборен процес, защото хората в секционните комисии стават все по-зависими, а бедността ги принуждава да мислят за изборите като за източник на приходи. Затова си мисля, че трябва да вървим към някаква форма на общи преброителни центрове, чрез които да се елиминира опорочаването на вота, което наблюдаваме по тези места. Мисля си и че няма как да гарантираме на хората, че изборният процес е честен, след като ги има тези толкова много сбъркани протоколи. По всичко това е добре партиите да постигнат консенсус и да направят така, щото с малки, обмислени стъпки, с нищо радикално, тези промени да се въведат."

Що се отнася до това как се осъществява гласуването – дали с хартия или на машина, социологът е убеден:

"Не е толкова важно дали гласуването е машинно или хартиено, а това отчитането да е все по-машинно. Може да се настоява в тази посока, защото така много ясно ще се вижда дали гласът, който съм подал, е този, който пускам в урната. Големият проблем не идва от пускането на хартиените бюлетини в урната, а от протоколите, които са пълни с грешки. Дори да са малък процент, те създават усещането, че това се превръща в повсеместно явление. Затова трябва да въведем колкото се може по- опростено машинизирано отчитане, което да избегне допускането им."

Снимки: БТА, БГНЕС