Речевите действия, подсказващи началото, поддържането и края на общуването у българите от Албания, са предмет на анализ от д-р Миранда Бело, преподавател по български език в Тиранския университет. 

Монографията ѝ, озаглавена "Народният речеви етикет на българите от Албания (в съпоставка с народния етикет в албанския език)", беше издадена от благоевградското университетско издателство "Неофит Рилски" в края на миналата година. Публикацията е част от Националната научна програма "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" на Министерството на образованието и науката на България и става факт след спечеления от д-р Бело конкурс за подпомагане на чуждестранни млади изследователи при издаването на първа монография. 

Трудът се базира на докторската дисертация на Миранда Бело, а негови рецензенти са доц. д-р Лиляна Василева от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" на БАН и доц. д-р Радослав Цонев от Югозападния университет "Неофит Рилски".

Пред Радио България авторката д-р Бело разказа, че в Тирана почти всеки ден се среща с българи от различни краища на Албания – от Кукъска Гора, Голо Бърдо и Корчанско. Учтивостта, техните благословии и богатият народен етикет, който използват, са я провокирали да се опита да изследва това езиково богатство.

"За българите в Албания са правени много изследвания, но на богатия народен етикет на тези българи не беше обърнато достатъчно внимание. Така че реших да се заема с тази тема – да събера колкото се може повече материал, свързан с народния етикет на българите в Албания, като неразделна част от целокупното българско народно богатство. Освен това, се опитах да направя и сравнение с албански материал, който събрах от албански села, съседни на българските. И така, от отделни статии написах едно по-широко научно изследване, дисертационен труд, който под ръководство на научния ми ръководител професор Иван Кочев – един от най добрите български филолози и езиковеди, успешно защитих пред научно жури в Югозападния университет в Благоевград".

Миранда Бело е българка от Албания, която от няколко години живее и работи в Тирана – първоначално в българското неделно училище, а отскоро е лектор по български език и литература в Тиранския университет. Това прави възможно запознанството с много българи, които живеят в албанската столица и по произход са от различни краища на Албания, в които от векове живее компактно българско население. По тази причина работата, свързана с намиране на информатори и събиране на необходимия материал, не е представлявала трудност, още повече, че самата тя е носителка на един от българските говори, употребявани в Албания.

"Събирането на материал започна години по-рано, преди да узрее идеята да напиша нещо по-голямо и научно. Понеже нашите села са много и труднодостъпни, за моята цел избирах по едно от всеки район – от Гора избрах най-голямото село Шищавец, от Голо бърдо - село Стеблево, където живее и християнско, и мохамеданско българско население. От Корчанско се спрях на село Бобощица, в което успях да интервюирам последните носители на този говор, които за съжаление вече не са между живите. От района на Мала Преспа избрах най-голямото село Пустец, а от областта Девол – село Връбник. Спрях се и на няколко албански села, съседни на българските, за да проследя взаимното влияние в говора на хората" – поясни Миранда Бело, а за емоциите си след тези срещи сподели:

"Сред нашите хора в Албания човек се чувства прекрасно, контактът с тях все едно те води към корена, към чистия извор, от който пиеш с наслада и жажда и ставаш по-богат и по-мъдър. А сред такива добродушни и с голямо сърце хора, ставаш и по-добър. Вратата на нашенците българи от Албания е винаги отворена". 

Трудът на Миранда Бело е изключително ценен, тъй като представя точни данни за спецификата на българските говори в Албания, както и много интересна информация за речевия етикет на хората с български корени в Албания. Речта на българите в тези райони спада към най-западните говори на българското езиково землище, които векове наред са били откъснати и изолирани в планинските места на Източна Албания. Затова те са запазили доста архаични черти и днес са истинско съкровище.

"Въпреки непрекъснатото влияние от албанската среда, тези говори си остават чисто български и до днес, с доста богати форми на народен етикет. Някои от тези форми вече не се срещат в книжовния български език, те могат да бъдат чути единствено от някои възрастни хора по селата в България. Във време на глобализация, когато хората се изселват от родните места, рискът пред българските говори в Албания е голям. Много наши хора от тези региони напускат своите домове и отиват да живеят в по-големите градове в Албания или в чужбина" – споделя изследователката.

Д-р Бело се надява България да обърне повече внимание на сънародниците ни от Албания:

"България, като майка, трябва да се грижи за тези българи, инвестирайки в образованието и в икономиката на тези наши села в Албания". 

Д-р Миранда Бело планира да продължи с проучвателната си дейност, свързана с българите в Албания, с техните говори и народното им културно богатство. Тя сподели, че има доста материали, които се надява да публикува в бъдеще, защото са истинско българско съкровище от албанските земи.

Вижте още:

• Лятното училище по български език в Тирана приключи с добри чувства и прекрасни спомени

• Лятно училище по български език се провежда в Тирана