За основаването на нова българска църковна община в даден град в чужбина минават години, докато се установи енорията в свой храм с редовни богослужения и свещеник, който да служи там. Началото е мисионерство, но постепенно свещениците успяват да съберат около светата Евхаристия разпилените чеда на Майка България и Българската православна църква.

За тази мисионерска, апостолска дейност на българските свещеници зад граница разказва протойерей Цоло Кривачков във втория епизод на "Мост на вярата" посветен на БПЦО в Берлин.

Отец Цоло е едва от няколко години в Германия. Днес той е един от тримата свещеници в българския храм в Берлин "Св. Цар Борис Покръстител" и протосингел на митрополията на Западно- и Средноевропейската ни епархия:

"Зад граница, в Германия или в която и да е друга страна, има създадени църковни общности, които имат желание за духовна грижа. Затова и ние се опитваме, освен в поместните си храмове, в които служим и сме енорийски свещеници, да откликваме именно и на тези духовни нужди на нашите съграждани и в други места, където няма обаче установени храмове и няма свещеници, които да служат редовно. Затова и ние поемаме тази отговорност да пътуваме и на далечни разстояния много често, за да обслужваме тези създадени вече църковни общини и хора, които имат желание за тази духовна грижа. Затова нашата служба е по-различна с това, че ние ходим по различни места, пътуваме и обслужваме нуждите на вярващите."

• Българската църковна общност в Берлин: Подкастът "Мост на вярата" ще укрепи връзките помежду ни

Започва се от неколцина наши сънародници, които се събират за богослужение. Постепенно се събират все повече и повече. С времето, в тях се разгаря желание да си имат редовни богослужения на мястото, където живеят, да си имат свой храм и свой свещеник около които да се обединят. По този начин православното богослужение, молитвата, както и общението със свещеника и другите хора от общността, стават необходимост, извор на сили, на вяра, на надежда в съвсем не лекия живот на сънародниците ни на запад.

За разлика от България, където православните храмове са много, в почти всяко селище и квартал, в чужбина и свещениците, и миряните изминават големи разстояния, за да са заедно.

В България хората се събират около енорийската черква и сами се ориентират къде да се черкуват, докато в чужбина е обратното:

"Ние в случая търсим тях – отбелязва отец Цоло. – По-скоро откликваме на техните нужди, защото те се организират помежду си. Хората се събират и молят за помощ и за насока как може да участват те в служби, да имат свещеници близо до себе си, за различни нужди и ситуации или просто да изповядват вярата си. И тогава ние правим всичко възможно, разбира се, с подкрепата на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, който влага постоянни грижи духовните си чада. Архипастирската дейност, която той показва е изключително важна, за да може и ние като негови служители, чувствайки неговата подкрепа, да обслужваме и да даваме каквото е нужно на нуждаещите се. По цяла Европа имаме общини, някъде по-малки, другаде и по-големи."

• Митрополит Антоний за Православието като духовен мост между културите

Свещениците при храма, познавайки своите пасоми, знаят за проблемите и възможностите на всеки от тях. Затова, освен чисто богослужебните си задължения, често играят ролята и на свръзка между нашите сънародници, за да са си взаимно полезни. Освен това, заедно с представителствата на българската държава, нашите свещеници оказват помощ и съдействие на сънародниците в крайна нужда, отбелязва отец Цоло Кривачков:

"Църквата, освен духовна грижа в някои ситуации има и своята социална дейност. Много българи, които са дошли в чужбина да търсят своето препитание или пък много студенти, които са дошли да продължат образованието си, намират в църквата утеха, подкрепа, съвет, отговор. В църквата имаме хора, установили се отдавна. Когато някой е новодошъл или има проблем или нужда от нещо, можем винаги да го свържем с човек от енорията да му съдейства.

Отделно и ние полагаме нашата пастирска грижа и духовна подкрепа, когато някой изпадне в ситуация да няма никакви средства или възможност да се прибере в България. С помощта на консулската служба към Българското посолство, ако са му взели документите и по никакъв начин няма как да се върне, съдействаме за неговото благополучно връщане в страната" – посочва отец Цоло Кривачков пред Радио България.

Вижте също:

• Отец Любомир Леонтинов от Берлин: Близостта не е въпрос на разстояние, а на сърце

• На Антоновден в храма "Св. Цар Борис Покръстител“ в Берлин

• Христо Беров, Берлин: Човек усеща пълнотата на своите усилия, когато е общественополезен

Снимки: Снимки: БТА, bg-patriarshia.bg