На 24 март Православната църква възпоменава преподобни Захария и свети Артемий, епископ Селевкийски (Солунски).
Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Взел със себе си и Захария. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал сякаш целият гори отвътре.
Когато св. Макарий го запитал, кое прави монаха истински, Захария отговорил: Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии. А когато старецът Моисей го попитал какво значи да бъдеш монах, в отговор Захария хвърлил килимявката си и я стъпкал с думите: Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
Свети Артемий (Артемон), епископ Селевкийски, е роден и живял в Селевкия Писидийска (Мала Азия). Той бил благочестив и добродетелен, затова свети апостол Павел, като дошъл в Селевкия, поставил свети Артемий като най-достоен първи епископ на този град. Свети Артемий мъдро се грижел за повереното му паство и се прославил като застъпник за бедните и гонените.
Свети Артемий починал в дълбока старост.
В древните славянски календари "Селевкински" е записано като "Селеукински", от което е произлязло "Селунски", но в някои гръцки паметници светецът се нарича и Солунски. Затова свети Артемий (или Артемон) е отбелязан в календарите и като Селевкийски, и като Солунски, но това е един и същи светец.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г...
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в..