Цигуларят Светлин Русев – един от най-ярките инструменталисти на планетата в момента, харизматичен артист със завидна интелигентност, впечатляваща звукова култура и изумителна лекота в общуването, беше в София за концерт със Софийската филхармония. Вечерта остава историческо събитие заради световната премиера на последната симфония – Единадесета, на големия ни композитор и диригент Емил Табаков. А в първата част прозвуча филигранна интерпретация на Бетовеновия цигулков концерт. Всеотдайно изпълнение, вдъхновено и обмислено партньорство в стремежа към звуков идеал и музикантска логика, характерен и за цигуларя, и за диригента. И дълги аплаузи на възхита.

Ден преди концерта Русев сподели, че идва от "може би най-хубавия ски курорт в света - Вал Д‘Изер", където е представил солов рецитал с Капричиите на Петър Христосков, Николо Паганини и на почти непознатия в България бразилски цигулар и композитор Флаузино Вале. Всъщност 2025 г. е започнала с два много предизвикателни рецитала, при това в един ден: най-напред всички сонати на Изаи, после всички капричии на Паганини! Припомням на Светлин Русев откриването на фестивала "Мартенски музикални дни" миналата година – без съмнение подвиг от негова страна, и питам за колко време се е наложило да го "измисли":

"В самия ден беше миналата година, тъй като Краси Стоянова беше болна, наложи се да отмени участието си с Реквиема на Верди. Но това, че Йоръм(Сон) имаше проблем със самолета и не успя да дойде, съвсем промени нещата. Всъщност от трио се превърна в дуо и най-накраяв солов рецитал - мисля, че в самия ден. Все пак аз от 2019-а правя солови рецитали, но това предизвикателство наистина беше като първи голям мой рецитал. Исках да е нещо наистина значимо и се превърна в един огромен маратон, който искрено се надявам, че ще имам шанса да повторя…Беше адски изморително. Просто са милиони ноти…Всъщност това е нещо като… не висш пилотаж, а едва ли не като цирк, като гимнастика. Всяко едно "приземяване" на пръст вероятно може да се сравни наистина с гимнастиците - тоест много специфична техника. Не става въпрос за времетраене, за концентрация, а за нещо, което изисква изключително много подготовка, кондиция, просто това са едни милиони ноти с различни техники, които се променят буквално всяка една секунда при Паганини."

На въпроса - вярно ли е, че Бетовеновият е най-трудният цигулков концерт– Светлин убедено отговаря: "Да! Защото сме доста изолирани откъм начините на изразяване, на техника и ефекти, тоест това е една невероятно чиста музика, която е свързана едва ли не с гами, арпежи, тризвучия …Но докато при Паганини има всякакви ефекти – флажолети, двойни флажолети, пицикати, летящи стакати, двойни грифове и така нататък, при Бетовен е наистина чиста музика и човек се чувства едва ли не гол на сцената. Просто разполага с много по-малко варианти за изразяване на емоции. Да не говорим, че дори от гледна точка на интонацията е нещо изключително рядко... Наистина изключително труден концерт и може би най-трудният".

През октомври 2024-а на Светлин Русев бе поверен уникален музикален инструмент, собственост на българската държава – цигулката "Страдивариус" – 1716. Как се чувства днес новият му инструмент, известен като "Барон Витгенщайн"?

"Да, "Барон Витгенщайн" от 1716 година – невероятна цигулка, която е от така наречения "златен период" на Страдивариус. Страдиваруис има пет периода в творчеството, тъй като е живял почти 94 години – за човек, роден през 1644 г. просто е нечувано. Тази цигулка, както всички подобни, изисква доста дълъг период на сприятеляване. Проф. Минчо Минчев наскоро каза, че в неговия случай е отнело година и половина. При мен цигулката е от 29 октомври, така че сме още в процес на взаимно опознаване, но наистина това е уникално взаимоотношение. Всичко идва от самия изпълнител, но е много интересно как всеки човек, който свири на такъв инструмент достатъчно дълго, оставя някаква следа. Йехуди Менухин в този смисъл казва: "Това не е моят Страдивариус, а аз имам шанса да съм цигуларят на този инструмент за определен период от време" – както и аз."

Безценната цигулка, която Русев получи от българската държава е била собственост на прочутото и много богато австрийско семейство Витгенщайн. През 1950 г. е продадена в Ню Йорк и на нея свири концертмайсторът на Нюйоркската филхармония. През 1976 г. е закупена от България и беше в ръцете на Минчо Минчев в продължение на 47 години. Преди "Барон Витгенщайн" до 2021 г. Светлин Русев имаше друг Страдивариус – собственост на японската фондация Nippon. "Беше с мен цели девет години. Наистина шанс да се докосна за толкова дълго време до такъв инструмент. Но колкото и арогантно да звучи, този (новият) е по-хубав! Още по-хубав!" – възкликва цигуларят.

Припомням негово интервю, в което казва, че е бил много трудно дете, което "спирало да свири, крило цигулката, измъчвало родителите си". Питам го как би постъпил от днешна гледна точка, ако има такова дете. И дали неговите деца са послушни? Отговаря, че неговите "са послушни", може би защото не ги вижда достатъчно често. Дъщеря му – също цигуларка, ще се дипломира като магистър в Парижката консерватория."Не съм имал подобни трудности, може би защото не съм им стоял над главите, а и те започнаха да се занимават по-сериозно доста по-късно от мен. Наистина това, което съм споделял е 100 процента истина. И съжалявам, че моите родители напуснаха този свят прекалено рано, за да  мога по някакъв начин да се реванширам. Но абсолютно на тях дължа всичко и благодарение на тяхната енергия и нерви съм там, където съм. 

Не мисля, че има много деца, които искат да се занимават с… каквото и да било – от гледна точка на постоянство, на липса на търпение. Това е нещо, което изисква доста дисциплина, нещо много целенасочено, има и определена доза труд. Така че в никакъв случай не е лесно. Можем да го сравним с високо спортно ниво. Спрямо спорта има същото износване на стави, на сухожилия, на мускули – същите проблеми. Аз още като юноша, имах доста проблеми и съм минал през какво ли не, физиотерапии и други... За щастие, след като отново се научих да свиря на цигулка и смених цялата постановка, засега тези неща се проявяват доста по-рядко".

Наскоро е имал рецитал в Париж с пианистката Йоръм Сон. Питам как го е посрещнала френската столица този път. Отговорът: "Прекрасна авантюра! Прекрасно приключение в една от старите парижки зали– зала "Корто", която се намира в самото École Normale – известното учебно заведение (École Normale de Musique de Paris). Всъщност, имах два много интересни концерта в рамките на няколко седмици в Париж. Единият концерт беше през януари с Оркестъра на Републиканската гвардия под палката на техния нов главен диригент (Бастиен Стил). Това беше концерт - копие на този, изнесен от Менухин в Лондон през 1943. Много е интересно как той свири немска и френска музика в подкрепа на французите по време на войната. Беше в катедралата "Сен Луи" в Дома на инвалидите – един от най-хубавите военни музеи в света. А рециталът с Йоръм беше картбланш, тъй като до последния момент не знаехме какво ще свирим. Измислихме програма и идеята беше да я повторим около 14 февруари. За мен 14 февруари не е този комерсиален празник, а е Трифон Зарезан, тъй като и двамата ми дядовци правеха домашно вино! Изсвирихме част от нашия диск от миналата година, който вече е доста популярен –"Любовна музика" от Ваксман, Вагнер и други автори. Залата беше препълнена. Много горещо откликнаха хората, хареса им, много близки имаше, роднини, хора, които не бях виждал отдавна, много задушевно и приятно беше."

В момента Светлин Русев е напуснал всички длъжности, заемани от него във Франция и Швейцария, с изключение на класа му в Парижката консерватория. За него Консерваторията е много специална, на първо място тя е едно от най-старите учебни заведения за музика – едва ли не от времето на Наполеон. Там Русев е наследник на своя любим педагог Деви Ерлих. Българинът е спечелил мястото на двамата си професори – Ерлих и на Жан-Жак Канторов."Наследник съм на просто невероятни хора, така че това е мястото, където си оставам". 

С Деви Ерлих ли е най-важната му среща във Франция?

"Да! В началото бях при друг преподавател, където нещата минаваха доста плавно и приятно, с много комплименти и почти без работа... И да, наистина този емоционален, социален, музикален, човешки шок в най-добрия смисъл беше с Деви и с неговата съпруга Кристин Жоливе, която е дъщеря на Андре Жоливе - известния френски композитор. Бяхме много близки и до ден днешен ако имам нужда от съвет, за съжаление той (Деви Ерлих) също не е сред нас, но бих се обадил на Жан-Жак Канторов да искам мнение от него."

Живее във Франция от 15-годишен и никога не е имал проблеми с интеграцията. Признава, че френският му е по-добър от българския. Не е усещал дискриминация, не е страдал. "Всъщност съм прекарал повече години във Франция, отколкото в България – казва Русев, – но съм все пак гражданин на света и в момента се задържам много малко. Отивам в Париж, преподавам и напускам - или вечерта, или на другата сутрин". 

"В момента живея по самолетите, но… имам тайни планове за… България. Да, много бих искал! И ще се случат нещата, просто процесът е доста сложен, и тежък, и труден, и бавен."

Какво е България: език, култура, музика, родители, роднини, приятелства, бит, фолклор, храна? Какво е първото, което изниква?

"Първото е Родина, но следващите са нещата, които цитирахте, абсолютно всичко това. Просто: традиция, история, наистина фолклор, кулинарно изкуство, природа … Много неща са дадени на тази държава, въпреки че е малка и с малко население, не с толкова много ресурси като други държави, но просто не си даваме сметка – колко трябва да сме благодарни всеки ден. Какво имаме, с какво разполагаме, откъде идваме... Аз съм изключително горд и в най-добрия смисъл ще се считам, доколкото мога, с някаква капка на разпространение на изкуство, на музика и така нататък – да съм патриот."

На финала не мога да устоя и да не запитам един френски възпитаник дали е чувал за прословутия Въпросник на Марсел Пруст. Светлин Русев е чувал, но никога не е отговарял на въпросите и се съгласява охотно. Не задавам всичките над 30 въпроса, но успявам да разбера, че най-важната черта от характера  му е… инатът. Качеството, което би искал да види в един мъж е достойнството, а в една жена – искреността. Най-голямата му слабост в момента е цигулката, а любимото забавление – спортът. Любим цвят– всички тонове на синьото, любимо цвете– розата. Мечтата му за щастие е осъществена, а най-голямата трагедия за него би била да се откъсне от музиката. Любимите му имена са тези на дъщеря му – Клои- Мила, а любимите литературни герои: Атос, Портос, Арамис и д'Артанян. А ако искате да научите повече за Светлин Русев от Въпросника на Марсел Пруст – чуйте отговорите в звуковия файл.

Снимки: БТА, БГНЕС, svetlinroussev.net