През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи силни истории на големия екран.

София Филм Фест е отлична възможност за албанското кино да пробие на международния пазар. 29-ото издание на Международния филмов фестивал представи от 13 до 31 март богата програма с премиери, ретроспективи и срещи с известни кинотворци – 171 филма от 58 държави. Сред тях среща с публиката в София имаше и албанската кино продукция "Капка вода" ("Waterdrop"). Филмът изследва дълбоки социални и психологически теми, като поставя в центъра на вниманието съвременната албанска реалност.

Историята: Аида, силна бизнесдама, която живее в албански град на брега на Охридското езеро, работи на доходоносна позиция като урбанист. Изправена пред своя корумпиран шеф, Аида отказва да приема подкупи от време на време, за да запази мястото си в един свръхмачистки и патриархален свят.

Нейният удобен живот се срива, когато синът ѝ – тийнейджърът Марк, е обвинен в сексуално посегателство от своя съученичка. Убедена в невинността му, Айда започва собствено разследване. В търсене на истината тя се сблъсква със стена на мълчание, завист и дълбоки предразсъдъци – и накрая трябва да приеме една ужасяваща реалност.

Филмовата история е провокирана от реални житейски събития, научи Радио България от режисьора Роберт Будина. За него този филм е интроспективен, изразяващ загрижеността за начина, по който децата растат и се формират в едно общество, което често избягва отговорността.

Провокиран от обществената реакция към чувствителни истории, той изследва в дълбочина психологията на една силна майка, изправена пред предизвикателствата на корумпирана система.А вдъхновението идва от подобна случка с връстници на собствените му деца:

"В края на 2018 г., началото на 2019 г., се случиха 2-3 събития, които кулминираха в едно конкретно. Но най-значимото беше как общественото мнение и медиите се отнесоха към този случай – те поставиха жертвата в центъра и се опитаха да прикрият истинските причини, поради които тази история се случи, а самият град направи всичко възможно, за да не излезе тя наяве. Освен това, двамата ми синове случайно играеха с две от момчетата, които бяха обвинени, и когато се върнаха вкъщи, казаха, че вината е на момичето, не на тях, след като те бяха арестувани. Заедно със съпругата ми, която е продуцент на компанията, в която работим заедно, си помислихме, че може е настъпил моментът да направим анатомия на начина, по който функционира обществото – какви са отношенията между индивида, семейството, властта? Как се отнасяме един към друг? Понякога си мислиш, че си далеч от тези неща, но всъщност, с начина, по който се държи обществото, един ден това ще дойде на прага на твоя дом. Не искахме да правим филм за жертвата, а за причините, поради които подобни събития се случват" – споделя Роберт Будина в интервю за албанската редакция на Радио България.

Филмът му "Капка вода" е избран да представлява Албания в надпреварата за 97-ите награди "Оскар" в категорията за най-добър международен филм. Попитан, какво би искал зрителите да отнесат със себе си след като видят историята, г-н Будина подчертава:

"Зрителите трябва да гледат дълбоко. Да отглеждаш деца в днешно време е много трудно и този филм, повече от всичко друго, е насочен към тези възрастови групи, които смятат, че трябва да създадат семейство. Имаме две деца и винаги съм имал комплекса, че съм далеч от тях, че не прекарвам време, че не съм духовно с тях и винаги съм се страхувал, че тази дистанция може да им създаде емоционална празнота, която да оформи личност, различна от тази, която бих искал те да имат. И този филм е един вид извинение. Много е важно да бъдеш духовно близо до детето си."

Албанският режисьор обаче не смята, че филмът му може да доведе до промени в начина, по който се третират въпросите за корупцията и насилието.

"Какво прави един филм? Един филм оставя силен емоционален отпечатък. Емоция, която не те напуска. И всеки път, когато ти идват наум подобни събития, твоята емоционална памет ти връща емоцията, която си изпитал. В същото време осъзнаваш последствията, които носи определената липса на реакция. Така че той няма конкретен, прагматичен, актуален отговор, а е жив във времето. Следователно, ние трябва да изградим вътрешните емоционални стълбове на нашето общество и след като ги изградим – не знам колко години може да отнеме – тогава ще направим едно по-добро общество. Но има и нещо друго: тези промени не са видими, осезаеми, но емоционалните промени са много силни. Просто могат да бъдат прочетени. Не е като хората да гледат един филм и веднага да излязат на протест. Те размишляват."

Следващият проект на г-н Будина – "Невидимият наследник" – е филм, вдъхновен от времето на комунизма – самоубийството на Мехмет Шеху – събитие, което обобщава в себе си въпросите за властта, семейните отношения, любовта, омразата.