Днешната неделя, 13 април, отбелязваме светлия празник Вход Господен в Йерусалим, известен още като Връбница и Цветница заради върбовите клонки (напомнящи палмовите в Йерусалим) и цветята, с които хората посрещали Спасителя.
Празникът Вход Господен в Йерусалим припомня историческите събития, предшествали непосредствено Съда, Разпятието и Възкресението на Господ Иисус Христос, голготската саможертва, която Спасителят направил за изкупване човечеството от греха.
Това събитие свидетелства, че Иисус е обещаният Месия, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него.
След като Божият Син възкресил престоялия четири дена в гроба Лазар, той се отправил с учениците Си към Йерусалим. В близкото до града село Витфагия, в подножието на Елеонската планина, Той изпратил двама от апостолите да вземат вързана там ослица и да я докарат при Него (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Спасителят възседнал ослето и тържествено влязъл в Йерусалим. Така се изпълнили думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
За еврейската Пасха в града надошли от близки и далечни страни не само юдеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар вече се носела из града и хиляден народ се стекъл да посрещне Иисус, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар.
Когато погледнал към Йерусалим, Божият Син предрекъл скорошното му разрушение и запустение.
Хората, виждайки в Него очаквания Спасител, с възторг размахвали палмови клонки, постилали дрехите си пред Него, хвърляли цветя и пеели: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Йоан 12:13). Палмовите клонки напомняли за победата на въстаналите преди две хилядолетия Макавеи, които превземат Йерусалим и очистват града от идолослужението, въведено от римляните.
Израилтяни пазели спомена за това паметно събитие и се надявали Иисус да ги избави от чуждото потисничество.
Фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Спасителя да забрани на народа да ликува, но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лука 19:40). През целия град до храма възгласите "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лука 19:38) съпътствали Иисус.
Влизайки в Йерусалимския храм, Господ с царствена власт изгонил от там събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави.
На Цветница, в памет на това Евангелско събитие – тържествения Вход на Господа в Йерусалим, в църквите със специална молитва се благославят върбови клонки, които се раздават на богомолците. Вярващите ги отнасят по домовете си за благословение и окичват вратите и иконите си в знак на прослава на Господ Иисус Христос като Цар и Бог.
В този ден се разрешава яденето на риба.
На 13 април според църковния календар се възпоменава свети свещеномъченик Артемон, презвитер Лаодикийски.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На днешния ден – ден след големия християнски празник Петдесетница, честваме третото лице на Светата Троица – Светия Дух. Благодарение на действието на Светия Дух в деня Петдесетница у апостолите става коренна духовна промяна...
Днес е големият християнски празник Петдесетница . Отбелязва се на 50-тия ден след Възкресение Христово. По свидетелството на евангелист Лука в книга Деяния Апостолски, в този ден станало забележително събитие – слизането на Светия Дух..
Днешния ден, съботата преди големия християнски празник Петдесетница, е определен от Църквата за един от специалните дни в църковната година. Дни, в които отправяме специално молитви за опрощение на греховете и упокоение на душите нашите..
На 23 юни Православната църква възпоменава паметта на света мъченица Агрипина. Света мъченица Агрипина , римлянка по рождение, била..
Днешната неделя е Неделя на всички български светии. През 1954 г. Св. Синод на БПЦ определя всяка година във втората неделя след Петдесетница..