Днес, 17 април, е Велики четвъртък. На този ден Църквата възпоменава четири евангелски събития: Умиването на нозете на светите апостоли от Господ Иисус Христос; Тайната вечеря и установяването от Господ Иисус Христос на тайнството св. Евхаристия; Дивната молитва на Господ Иисус Христос към Бог Отец и Предаването Му от Юда.

На Велики четвъртък Църквата припомня последните часове преди Божият Син да бъде заловен от войници и слуги на първосвещениците. Христос празнувал Пасха заедно с учениците Си в дома на един йерусалимски жител, чието име не е известно. Според св. Атанасий, това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Йоан.

Преди самата вечеря, за да даде пример за смирение, Господ Иисус Христос снел връхната Си дреха, препасал се с кърпа и умил нозете на апостолите. На трапезата, Иисус взел хляба, благословил го и като раздавал от него на учениците, казал: "вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява". После взел чашата с вино и казал: "пийте от нея всички, това е Моята кръв, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" и заръчал всички да правят така за негов спомен.

Така Спасителят установил светото Тайнство Евхаристия и оттогава то се извършва по време на св. Литургия от свещенослужителите, които молитвено призовават Благодатта на Светия Дух да освети хляба и виното.

По време на вечерята, Учителят отправил поучение към учениците си ­да се обичат един друг и да не се стремят към първенство. След това Иисус и учениците Му се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят често прекарвал нощта в молитва. Като дошли до Гетсимания, оставил учениците Си да Го чакат и с трима от тях -­ Петър, Яков и Йоан, се отдалечил навътре в градината. Поръчал им да стоят будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той отишъл на още по-усамотено място, паднал на земята и започнал да се моли на Своя небесен Отец, казвайки:

“Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче нека бъде не както Аз искам, а както Ти!”.

Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той идвал при тримата Си ученици, събуждал ги и отново отправял молитва към Отца ­да Го отмине чашата на страданията. Тогава дошъл Юда с войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове.

Като пристъпил към Иисус, предателят казал: “Радвай се, Учителю!” И Го целунал. Тогава хванали Иисус и Го отвели на съд, първо при първосвещеника Анна, а след това и при първосвещеника Каиафа.

На тези събития е посветено и богослужебното последование с молитвени химни в този ден. Сутринта първо се отслужва утреня, на която се пее отпустителният тропар: “Егда славнии ученици...” Чете се св. Евангелие (Лука. 22:1-39) и 50-и псалом. Следва пълен канон от осемте песни. Между третата и четвъртата песен са поместени три седални тропара. След канона се пее “Чертог Твой вижду...”, стихирите на “Всякое дихание” и стиховните стихири. Преди отпуста се чете текст от книгата на св. пророк Иеремия (11:18-23 и 12:1-5, 9-11, 14-15).

Велики четвъртък е денят, в който е установено и учредено св. Тайнство на божествената Евхаристия, затова в този ден се служи св. Василиева литургия. По време на тази св. Литургия се приготвя сухото св. Причастие за цялата година, та да могат вярващите и при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причастяват с пречистите Тяло и Кръв Христови. Християните приемат Светите Дарове благоговейно, с вярата да приемат Христос в душите си и се стремят да Го задържат чрез чистотата на сърцето си.

По древна традиция, в този ден след светата Литургия се отслужва и Велик маслосвет.

Вечерта се започва последованието на спасителните Страдания (Страсти) Христови, които богослужебно се отнасят към Велики петък.

Четат се така наречените Дванадесет евангелия. Това са дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. Чрез тях християните съпреживяват и стават свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той изкупва греховете на хората. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.''

Посланието е вярващите да се замислят дали и те не разпъват Христос чрез страстите и греховете си.

Първо се пее тропарът “Егда славнии ученици...” и веднага след него се чете първото от равномерно разположените между отделните части на утренята дванадесет свети Евангелия. Преди всяко едно от тях се пее “Слава страстем Твоим, Господи”, а “Слава долготерпению Твоему, Господи” -­ след евангелието.

Антифоните и седалните, отнасящи се до предателството на Юда, отричането на св. ап. Петър, неблагодарността на евреите спрямо Господа и изповядването на разбойника, се пеят между 1-то и 6-то св. Евангелие. След петото св. Евангелие и полагащите се след него антифони се изпява петнадесетият антифон “Днес висит на древе...”, а през това време свещениците изнасят от светия олтар Разпятието и го поставят в средата на храма. Свещеникът, а след него и всички богомолци се покланят и целуват св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител.

След прочитането на шестото св. Евангелие се пеят блаженствата със съответните тропари, четат се седмото св. Евангелие, 50-и псалом и осмото евангелско четиво. После идва ред на канона с пета, осма и девета песен. След това се пее “Разбойника благоразумнаго...” и се чете деветото св. Евангелие. Следват стихирите на “Всякое дихание” и десетото и единадесетото евангелско четиво, стиховните стихири и дванадесетото св. Евангелие.

Накрая се пее тропарът: “Изкупил ни еси от клятви законния...”

На 17 април Църквата отдава почитта си към преподобни Симеон, епископ Персийски и преподобни Акакий, епископ Мелитински.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Снимки: Диана Цанкова, pravoslavieto.com, historymuseum.org, БГНЕС