Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Идеята за час по добродетели и религии в училище събуди широк обществен дебат

Снимка: Свети синод на БПЦ

Възможно ли е още от 2026 г. предметът "Добродетели и религии" да влезе в учебните програми и вече да бъде задължителен – това е дебат, около който се изказаха различни гледни точки през последните няколко седмици. "Въвеждането на задължителен предмет по религии в българското училище е обосновано и е това, което искат повечето българи" – казват от Синдиката на българските учители към КНСБ, в който членува голяма част от професионалната общност. Те настояват да има  обществен дебат по въпроса, поради което той беше включен в дискусиите на специализиран форум тази седмица, поставен редом до други водещи теми, като тази за учителските доходи и реформата в средното образование. На срещата с учителите министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че темата вече е сложена на масата и се върви към въвеждането на такъв предмет в българските училища.

И в момента религията присъства в образователните учебни програми, но като свободноизбираема форма. Предмет "Религия, християнство, православие" се изучава от пренебрежимо малък брой ученици – едва 12 хиляди, според статистика на Светия синод. На второ място, според етническата принадлежност се изучава "Религия-ислям" – от 2 хил. деца. А най-малко родители са предпочели техните деца да посещават часове по "Религия – неконфесионална форма на обучение" – едва 12 ученици.

Според социологическо проучване на Агенция "Тренд", 57% от анкетираните българи одобряват въвеждането на предмет "религия" в българското общообразователно училище. От същото изследване става ясно, че за българските ученици най-върховата ценност в момента е  материалното благосъстояние на техните семейства. За някои анализатори това е симптоматичен сигнал, че духовното образование е наложително.

Пламен Димитров

"Държим дебатът за въвеждането на предмет "Религия" да стане час по-скоро и той да е напълно прозрачен, за да се чуят всички гледни точки, – казва президентът на КНСБ Пламен Димитров. – Искаме да няма съмнение, че това, което сме направили, ще е най-доброто за българите и за нашите деца.Сега въведеният свободноизбираем предмет дава някакъв отговор, но има и други варианти, които ще се разгледат, по примера на другите страни от ЕС."

В образователните програми, които МОН подготвя, ще има различни модули. Целта е да може учениците и родителите да имат варианти при избора на съдържание и насоченост в така предложения предмет, който ще се изучава. Предложението е той да се нарича "Добродетели и религии" и да дава възможност за избор на конфесионална насоченост в обучението /по-близка до мнозинството от православните християни в България/. Ще има и програма, която е неконфесионална и е свързана с история на религиите и информация за тези духовни общности, които са познати в България и с които всички ние се срещаме. Нова е идеята, освен тези програми по религия, учениците да могат да изберат и програма по етика и добродетели, в рамките на същия този предмет. Учениците които не желаят религиозен профил, могат да се насочат към третия вариант, който дава насока към усвояване на добродетели, но в изцяло философски прочит.

Въпреки разнообразието от варианти, които се обсъждат в МОН, има хора, които казват, че подобен задължителен предмет може да има обратен ефект, най вече заради това, че при тези занятия ще липсва диалогичност и ще се наложи децата да заучават религиозните доктрини в училище. "Няма никаква връзка между религиозната принадлежност на родителите или детето и склонността му да проявява по-алтруистични поведения, да помага на някого, да проявява емпатия" – посочи пред БНР д-р Женя Лазарова, психолог и невроучен.

д-р Женя Лазарова

"Не е проблем учители и монаси да разговарят, но този уклон в момента – Българската православна църква да определя образователни политики, според мен, е малко рискован, да не кажа, че застрашава светското естество на нашето образование и за съжаление не се базира на никакви реални научни данни за ползата от религиозното образование" – смята ученият.

"Притесненията са неоснователни, тъй като българското училище ще ограмотява така нашите деца по отношение на религиите, че те да познават, а не да бъдат принуждавани да следват някаква религия. Целта е по-скоро да познават определени религиозни, нравствени ценности, както и каква е ролята на религията при формирането на нашата държавност и култура" – пояснява Десислава Панайотова, експерт "Програми и проекти" в Културно-просветния отдел в Светия синод на Българската православна църква:

Десислава Панайотова

"Ще се радваме, когато промените в Закона за училищното и предучилищното образование станат факт и когато се види, че българското общество действително е постигнало консенсус за това, че децата имат нуждата от добродетелно възпитание в училище и когато болшинството български деца, които принадлежат към православното вероизповедание имат възможност да получават задълбочена подготовка, свързана с църковната история, с приноса на БПЦ към националната ни и културна идентичност и с основите на православното учение за човека, за света, за добродетелността и смисъла на живота. Идеята е в рамките на предмета "Религия" или "Добродетели и религии", независимо какво ще бъде финалното му наименование, да съществува възможност за конфесионални разновидности, една от които да е християнство-православие и други, които да удовлетворяват потребностите на всички български граждани, родители и ученици. Аз считам, че Министерството на образованието и науката предвиждат и наличието на конфесионални аспекти, като възможност за обучение по религия, и на някаква неутрална форма, която да удовлетворява родители, които не биха записали децата си, било в "Християнство, православие" или примерно "Религия-Ислям"."

Снимки: Свети синод на БПЦ, Агенция „Тренд“, БТ, Ирина Недев, bg-patriarshia.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Стартира международната регата Ultramarine Balchik Match Race

Балчик е домакин на международна регата Ultramarine Balchik Match Race от календара на European Match Race Tour (EMRT), предаде БТА. Надпреварата сред вълните на Черно море ще се проведе от 26 до 29 юни. Сили ще мерят отбори от България, Полша, Швейцария,..

публикувано на 26.06.25 в 06:35

Кирил Петков подава оставка като съпредседател на "Продължаваме промяната"

Кирил Петков обяви на брифинг, че поема политическа отговорност и подава оставка като съпредседател на "Продължаваме промяната" (част от коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България", която е втора по брой депутати в Народното събрание) и..

публикувано на 25.06.25 в 15:36

България разполага с палитра от предимства, малко известни на японските компании

В София се проведе бизнес форум Япония-България на тема "Инфраструктура, енергетика и дигитализация". "България разполага с цяла палитра от предимства, които обаче са слабо известни в Япония. Задачата ни е да предоставим много по-ясна информация за..

публикувано на 25.06.25 в 14:06