В българската народна традиция Цветница и Лазаровден са свързани празници, от Лазаровден момичетата се подготвят за ритуала кумичене, който се изпълнява сутринта на Цветница. Тук се спазва много стара обредна традиция, свързана с вярата в съществуването на зли сили, които трябва да бъдат омилостивени и отблъснати чрез празнични обредни действия.
Обичаят кумичене се изпълнява на Цветница от всички девойки, които са лазарували предишния ден. Преди обед момите от селото се събират до брега на близката река, като всяка една лазарка носи със себе си така наречената “кукла" – венец с цветя или поставен върху дъсчица залък хляб:
"Те увиват венци от върбови клонки и ги пускат по течението на реката. Момичето, на което принадлежи венчето напреднало първо по водата, ще бъде кумица на лазарките" – обяснява Мария Боянова, уредник в Националния етнографски музей.
Какво се случва с лазарката, станала кумица в неделята преди Великден?
Останалите момичета носят кумицата на ръце до дома ѝ, пеейки песни по пътя. В дома ѝ ги очаква празнична трапеза и пита, приготвени от майката на кумицата. Лазарките играят хоро около трапезата, а кумицата разчупва питата и дава на всяка лазарка по едно парче от нея. От този ден до Великден кумицата не разговаря с лазарките, а говее (т.е. пази мълчание). Когато настъпи вторият ден от Великден, лазарките отиват на гости на кумицата и чак тогава отпада забраната за говорене. Като дар те ѝ носят обреден хляб с поставено в средата му червено яйце.
Важно е всяка лазарка да участва и в ритуала кумичене на Цветница – допълва Мария Боянова:
Вижте още:
Снимки: bulgarianroots.bgЗа поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..