Международният Ден на труда в масовото съзнание на българина често се свързва с периода на социализма и грандиозните манифестации, които по-възрастното поколение добре помни. Той обаче има доста по-дълбоки корени. Началото му тръгва от работническите протести в Чикаго през 1886 година, известни като "Бунтът на Хеймаркет", когато индустриални работници настояват за повече права и по-точно – за 8-часов работен ден. При потушаването на протеста от властите са ранени над 200 трудещи се, има и двуцифрен брой жертви както от страната на протестиращите, така и от страната на органите на реда, потушавали бунта.

Но нека излезем извън енциклопедичните факти и да навлезем в "живия живот". А именно – как българинът възприема 1 май.

Макар след 10 ноември 1989-а празникът да изгуби донякъде идеологическата си съставна част, Първи май все още е официален празник в България. И най-вече почивен ден, в който не се трудим, а често избираме да поемем на пролетно пътешествие. Запазва ли все пак символната си стойност Денят на труда и разбираме ли все още смисъла му?

"Ценностите са много девалвирали, ако ги гледаме от традиционната идея за послушния, трудолюбив човек, който от сутрин до вечер се труди за насъщния – това отдавна е отмряло. Младите предпочитат свободата и необвързаността", констатира социалният антрополог Харалан Александров:

"Трудът като една от висшите форми на себеизява, каквато е бил в предишни времена, несъмнено е девалвирала. В повечето късномодерни общества тази идея се е променила и трудът не е този водещ, основен модел, през който човек присъства в света. Новите поколения разглеждат своето социално участие с различен регистър на поведение. Неща като артистичната себеизява, професионален успех, развитие, забавление… стоят много по-високо от труда. Той обаче не е зачеркнат, продължава формално да се смята за ценност. Но това, което хората смятат за успех е престижът, който имат, а не приносът, който дават."

В настоящия момент дефицитът на квалифицирани хора на пазара на труда поставя работниците в много по-добра позиция да се договарят и да искат по-добри условия, казва експертът и пояснява:

"Въпросът е обаче, дали могат да се организират. Синдикалните институции са силни по традиция основно в държавната администрация. Но няма съмнение, че условията за труд са се подобрили значително. Технологичните развития обаче изпреварват човешките и това най-вероятно ще се засили с навлизането на изкуствения интелект, като много хора ще изгубят работните си места", прогнозира изследователят на общественото поведение. И макар като цяло българите да живеем по-добре отпреди две или три десетилетия, не спираме да удряме дъното в класациите за удовлетвореност от живота и щастие: "Относно оплакването – това изглежда като национална характеристика с оглед на възприятието за света, който имат българите от старо време – че светът има много заплахи и "много хубаво не е на хубаво", пояснява социалният антрополог.  

И докато по-възрастните се опитват да се трудят дори и след пенсия, за да могат да вържат семейния бюджет, младите българи търсят незабавна реализация във финансов план. Такива впечатления споделя бившият служебен министър на регионалното развитие Иван Шишков. Припомня, че почтеният труд е основополагащ за всяко едно общество. "Преди да се трудим почтено, трябва да имаме своето образование. Децата ни трябва да бъдат възпитани в това, че за да успееш, трябва да се трудиш и да си се изучил ":

"А е изключително важно докато си млад да работиш така, че да можеш да доразвиеш своите качества и тогава да мислиш колко ще печелиш. Това се отнася и до държавната администрация – младите хора, които искат да се занимават с администрация и да помогнат на държавата истински, трябва да знаят, че администрацията не е толкова примамлива финансово, но дава такива знания и качества, които си заслужават, за да може един ден човек наистина да е полезен и на обществото, и на себе си."

Като екс-министър от служебен кабинет на Румен Радев Иван Шишков с интерес следи работата на редовното правителство и в тона на празника – "Никакво желание да се върши работа":

"Ако се вършеше работа, в момента всички щяхме да разберем колко магистрали се проектират, на колко пътища се правят основни ремонти. Както на този път, на който стана трагедията (със Сияна край Телиш) АПИ възложи основен ремонт през 2022 година, когато бях министър. В момента отново се говори за мерки и се подхожда кампанийно, а никой не иска да каже големия проблем."

А мнението, че политиците не работят, може би донякъде очаквано се застъпва и от хората, чиято съдба ги е довела до най-ниската част на социалната стълбица – да са и без работа, и без дом.

"Как да го оценим деня на труда, след като не можем да си намерим никаква работа? И сме бездомни. Какво да правим? Държавата е виновна. Едно време всички работеха. А сега какво – всеки те гледа напреки и те гони", оплаква се Николай, живеещ на улицата, макар и в идеалния център на столичния град. И добавя – имал микроинсулт, но помощи от ТЕЛК – нула. Имал обаче и желание да работи.

Не всеки обаче се оплаква от условията, предоставени му от системата:

"Всеки ден е ден на труда, когато работиш усърдно. А усърдният труд е честно да даваш всичко, което можеш от себе си. Накрая, когато си тръгнеш, да не си засрамен от това, което си свършил", споделя виждането си за професионална етика Емил, работник в магазин за плодове и зеленчуци – работа, изискваща ежедневно ставане в малките часове на нощта и сериозен физически труд.

И противно на общоприетото мнение, хората и с по-големи финансови възможности и собствен бизнес искат да работят. И най-важно – това им носи удовлетворение.

"Трудът за мен е ежедневие. И малкият бизнес, а и не само, изисква огромна грижа, внимание, труд и постоянство. И ежедневен ангажимент, независимо дали е свързан с клиентите или има административна част, защото непрекъснато има нещо, което трябва да се уреди", споделя Светослава Стоянова, управител на заведение в центъра на София.

А помага или пречи държавата на бизнеса?

"Би могло да има известно подобрение в административните услуги. И най-вече това, че част от нещата може да се обслужват изцяло онлайн. Защото има случаи, когато трябва да отида в дадена институция, което е загуба на време, а и загуба на пари, защото вместо да работя, трябва да бъда там. Всеки, който се занимава с бизнес, знае за какво става дума. Общината например трябва да бъде по-бърза, по-гъвкава, повечето услуги да се извършват онлайн, което ще спести и ресурси, и време."

Да се трудят и да бъдат независими искат и подрастващите, разбираме от Пресиян, който след няколко години ще завърши средното си образование.

"Трудът е да работиш здраво за нещо и в повечето случаи чакаш отплата за това нещо. Да, имам желание да работя здраво, ориентирал съм се към софтуер и хардуер. Има бъдеще там, най-много хляб има", вижда перспективите пред себе си младият човек, а съученикът му Анатоли също не работи, но разсъждава по темата за труда:

"Тренирам, но спортът също може да се каже, че е труд. От спорта хората могат да вземат качества, които ще им помогнат по-късно в живота. Дисциплина." 

Екипът на "Радио България" ви пожелава прекрасен празник и още по-приятен почивен ден. И оставяме на вас да прецените – цени ли труда или  празника му предпочита българинът.

"Да работим, да работим смело, с мишци, с нерви със ръце и с ум" – може би в дигиталната епоха звучи демоде, но ни е завещано от не кого да е, а от патриарха на българската литература Иван Вазов. А дали ще работи – "всеки сам си преценя", както обобщава българският народен гений.

Снимки: Ройтерс, apnews.com, БГНЕС, архив, БНР