Със Света литургия на български език православната ни църква в Люксембург отпразнува Гергьовден. Десетки българи се събраха в храма "Свети Николай", за да присъстват на празничната служба, водена от отец Стоян Бербатов.

"Този празник е почитан не само от нас българите, но и от всички православни християни на Балканския полуостров. Това е празникът на най-прочутия светец и мъченик в нашата църква. Човека, който си е дал живота заради това да не се откаже от вярата. Да не изневери на своя Бог Христос, в когото е повярвал. Ние го почитаме, защото в някаква степен символизира нашето отношение към злото в света. В смисъл такъв, че това, което се противи на Бога, ние със същото по сила зло не можем да го победим. Можем да го победим единствено с вярата във всемогъщия Бог, който пък ни дава сила да не се страхуваме от смъртта, която злото като крайна мярка в много случай прилага върху нас. Смисълът е, че противенето на злото не дава резултат. Единствено вярата и отстояването на човешкото, на божественото в човека, на вярата в безсмъртието – това само може да победи злото. И затова много често свети Георги се изобразява на иконата като такъв, който пробожда един дракон, един змей. Символично можем да кажем, че с копието на вярата си пробожда абсолютното зло в този свят", казва отец Стоян Бербатов. 

За да съпреживеят радостта от празника, много семейства бяха довели и децата си в храма. По-големите момичета пеят в хора, а момчетата помагат на отец Стоян по време на богослужението. След края на службата никой не бърза да си тръгне. Хората остават, за да изпият заедно по чаша кафе или вино и да споделят своите радости и тревоги. Българите разказват, че в църквата се чувстват като у дома.

"Винаги е много празнично, много тържествено, но за съжаление не винаги се събираме много хора. Колкото и миряни да има, за нас е важно хората да се приобщават. Вярата ни е съхранила през вековете и се надяваме, че ще продължава да ни сплотява с доброто, с любовта. Понякога правим много усилия, за да се съберем. Приобщаваме и децата. Опитваме да създадем и детски хор, защото те са бъдещото поколение и на тях разчитаме", казва наша сънародничка.

"За нас е винаги празник, когато се събираме тук, защото литургията е едно благодарение. Всяко едно събиране е приобщаване и отново спомен за жертвата на Господ Иисус Христос", казва друга българка.

"Усещането е, че пазим живи българските православни традиции. Може би, в малко по-различна форма извън границите на България, но най-важното е, че ги пазим живи и се опитваме да ги предаваме на децата си. Виждате, тук има изключително много деца."

"Винаги е интересно. Това е едно общение с нашия Създател, с нашия Творец. Атмосферата е приятелска, сърдечна, чиста. Очакването е за искрени разговори. Когато български свещеник събеседва, той е запознат с особеностите на нацията ни, с нравите ни. Все пак това е нашата история, защото ние сме успели да съхраним църквата си през вековете и някак си ни е по-мило, когато служи български свещеник", казва наш сънародник, който е член на настоятелството на българската църква в Люксембург. 

Снимки: Даниела Големинова