На 12 май Православната църква отбелязва паметта на св. Епифаний, епископ Кипърски и на св. Герман, патриарх Константинополски.
Свети Епифаний, епископ Кипърски, живял в IV век. По произход бил евреин, обърнал се към християнската вяра, като видял монах на име Лукиан да дава дрехата си на един беден. Поразен от тази проява на милосърдие, Епифаний се кръстил и се оттеглил в манастира, където се занимавал с преписи на книги и преуспявал в монашеския живот, като се сподобил с дара на чудотворство.
Бягал от човешка слава в пустинята, но навсякъде около него се събирали нови последователи и възниквал нов манастир.
Около 367 г. бил въздигнат за епископ на Саламин. Прочул се със своята ревност по вярата, любовта и милосърдието към бедните и с простотата на характера си. За чистотата на живота си свети Епифаний получил дара да види слизането на Светия Дух върху Светите Дарове по време на Божествената литургия.
Животът и подвизите му са описани от един от неговите верни ученици на име Йоан, покаял се бивш разбойник.
След смъртта му бил погребан с почести на 12 май 403 г. в новата църква, построена от него самия. Другият му ученик на име Полувий, който по-късно става епископ Ринокирски и се удостоява с дара на чудотворството, също описва житието му.
Седмият Вселенски събор обявява свети Епифаний за баща и учител на Църквата.
Свети Герман, патриарх Константинополски, от ранна възраст задълбочено изучава Светото писание. За светостта на живота си Герман е поставен за епископ, а впоследствие става Константинополски патриарх.
Свети Герман твърдо защитавал православната вяра от еретиците иконоборци, водени от император Лъв III Исавър (717 – 741), но силите били неравностойни и той бил принуден да напусне своята катедра.
След 14 години и 5 месеца патриаршеско служение се оттеглил в манастир, където прекарал остатъка от живота си.
Свети патриарх Герман починал през 740 г. на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира "Хора" в Константинопол. Впоследствие мощите му са пренесени във Франция.
На Седмия Вселенски събор (787 г.) името на патриарх Герман е вписано в диптиха на светците.
Той е известен като църковен писател, написал трудове, в които разяснява Литургията и трудни пасажи от Светото писание, пише за възмездието след смъртта, както и трудове срещу ересите, а също и химни в чест на светците и Слова за празници.
На днешния ден, 12 май, обявен за Международен ден на сестринството, по решение на Светия Синод ежегодно във всички епархии се отслужва и "Молебен за здравния работник".
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 2 май честваме св. цар Борис-Михаил и св. Атанасий Велики. Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток..
През настоящата 2025 година се изпълват 1160 години от покръстването на българския ни народ в православната вяра и 1170 години от създаването на българската азбука и славянска книжовност. По този повод Варненска и Великопреславска митрополия..
България чества 149 години от Априлското въстание– събитие, което води до освобождението на България след почти петвековно османско владичество. Днес, близо век и половина по-късно не трябва да забравяме, че всеки участник в Априлското въстание от 1876..
На 15 май възпоменаваме преподобни Пахомий Велики и преподобни Ахилий, епископ Лариски . Свети Пахомий Велики, заедно с Антоний..
На 16 май отбелязваме паметта на преподобни Теодор Освещени и светите преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава". Преподобни Теодор..