"Азбука на бирата" е първото заглавие, което измислих преди 15 години, когато започнах да събирам своите бирени истории – пише в предговора на новата си книга журналистът от БНР, ценител, изключителен познавач на една от най-древните напитки в света, Людмил Фотев. Тъй като всяка азбука е основата на един или множество езици, в първото си издание през 2009 г. заглавието на книгата претърпява промяна и така на пазара се появява "Езикът на бирата". В нея авторът дава отговор на множество базисни въпроси, свързани както с етимологията на думата, така и с характерните за различните видове и стилове разлики. Става ясна и връзката между символите – растения, животни, хора, изобразени на етикетите и съответната бира. Част от нея са и 15 от пътеписите, свързани с пътуванията му по следите на бирата из Европа. През изминалата 2024 година Фотев отново ни поведе на пътешествие в света на бирата с новото ѝ допълнено издание, което вече откриваме под заглавието "Езиците на бирата". Повод да поговорим е поредната премиера, която предстои на 8 май в столичните Централни хали. Попитахме го кой от езиците можем да определим като доминиращ?

"Няма доминанти и субдоминанти. Езиците са за това да си комуникираме. Ако един език претендира да е световен, в един момент това може да е езикът на пилза, в друг момент може да е този на IPA (India Pale Ale), в трети момент може да е езикът на киселите бири, така че с една дума – полиглотството е препоръчително."

Що се отнася до това дали съществуват паралели между стиловете бира и стиловете музика и доколко един човек може да бъде определен според тях, краткият отговор е "да". Отговорът на подобен въпрос във Франция би звучал така:

"Човекът – това е неговият стил. Ти не можеш да бъдеш стилен в твоите музикални вкусове и кичозен в дегустационните, защото колкото повече започваш да харесваш онова, което харесваш, толкова повече се интересуваш от него и научаваш за него нови неща. Така е с музиката, така е с бирата, с литературата, с абсолютно всички области на изкуството. Аз неслучайно слагам и смятам бирата по-скоро за изкуство, а не за някакъв промишлен, масов продукт за консумация."

Разгръщайки страниците на книгата, която не може и не бива да се чете като роман, а по-скоро като енциклопедия, от която всеки ден можеш да научиш нещо ново, попадаме на главата, посветена на бирата в България:

"Това е главата, която в сайта на книгата е преведена на четири езика. В момента очаквам превода ѝ и на португалски, за да бъде достъпна за всички мои чуждестранни приятели и читатели – споделя ни нашият колега. – Те се интересуват изключително много от историята, съвременността, но и от начина, по който се позиционира бирата в една традиционно винена страна, каквато е България. Някои се опитват да я представят като страна на твърдия алкохол, но аз решително не съм съгласен с това. В България много добре съжителстват както твърдият алкохол, така и хубавото вино и добрата бира."

Една от бирите, за която споменава в главата, се е наричала "Еделвайс":

"Бях на 7 или 8 години, когато започнаха да я произвеждат във всички родни пивоварни – разказва Людмил. – Без значение дали ще се чества 1300-годишнината на България или кой знае какво, всичките държавни бирени фабрики бяха задължени да правят една светла – 10-градусова и една специална – 12 градуса, докато "Еделвайс" беше само с 6,5% сухо вещество и беше първата нискоалкохолна бира в България. Нямам отговор на въпроса защо тогава така са решили да я кръстят. Когато през 70-те години тази бира се опитва да бъде наложена на пазара, такива понятия като маркетинг и реклама не съществуват. Има значение единствено това, че хората не бяха готови да дават същите пари, които дават за една нормална бира, за една слабоалкохолна. Тя просто беше изпреварила времето си." 

Освен стотиците истории, които може да разказва, свързани с бирата и другата му страст – джаза, Людмил Фотев е и съдия на множество международни бирени конкурси в Европа и по света. Сред членовете на журито в подобни форуми, задължително трябва да присъства представител на страната-домакин, да има дама, представител на т.нар. Нов свят (Австралия, САЩ, Южна Африка, Аржентина, Чили), журналист, човек от ХоРеКа бизнеса (хотели, ресторанти, кафенета), и колкото по-разнообразен е опитът на членовете му, толкова по-достоверно  е окончателното решение, с което се излъчва като полуфиналист или финалист в конкурса.  

Нямаше как да пропуснем да го попитаме – какви са качествата, които трябва да притежава един съдия в подобен конкурс?

"Трябва да има добре тренирани сетива, тоест да дегустира много и различни неща, както и да си води бележки. Няма как да продължиш в този свят, където всеки ден има нещо ново и различно, без това. Трябва да бъде и човек с въображение, който да успее да облече в думи онова, което усеща отпивайки, извън най-традиционните вкусове и аромати – землист, плодов, зеленчуков, животински или минерален. Отговорите, които трябва да дадеш, са съобразени със съответния стил бира, но за да го направиш, трябва да си запознат с този стил и петдесетина различни негови представители" – казва в заключение познавачът.

Снимки: beerlanguages.com, личен архив на Людмил Фотев