Първите български химни в чест на образованието и науката са написани в старопланинския град Елена – прочут през XVIII и XIX век търговски и културен център, чиито жители се включват активно в почти всяко важно историческо събитие през българското Възраждане. Първите автори на хвалебните текстове са просветителят и книжовник Стоян Робовски, Иван Момчилов – основател на училището в Елена (наречено "даскалоливница" от Петко Славейков), учителят Йордан Ненов и възпитаникът на училището Иван Кършовски.

Петият химн принадлежи на Стоян Михайловски: потомствен еленчанин, възпитаник на класното училище и син на изтъкнатия преподавател там – Никола Михайловски. Стихотворението "Върви, народе възродени" е завършено през април 1892 г. По това време авторът Стоян Михайловски е учител по френски език в Мъжката гимназия в Русе, където се завръща, разочарован от политиката, след като два пъти е бил избиран за народен представител. В града е известен с екстравагантно поведение: не признава правилата, често идва на работа с файтон, часовете му започват задължително след 10 часа, следва своя собствена учебна програма, отказва да се съобразява с ръководството, но… говори френски като парижанин! Текстът на химна е публикуван в списание "Мисъл" с оригинално заглавие "Кирил и Методий", подзаглавие "Проект за български всеучилищен химн" и пояснение – "Руссе, 1892 априлий 15".