В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва мащабно строителство на язовири в цялата страна. Така в периода 1950-1985 г. биват построени 216 големи и над 2000 малки язовира. Когато се предприемало строителство на такава мащабна инфраструктура, държавата взимала решения какво ще се случи с жителите на селата, които попадат в територията на язовирите. Така десетки села били заличени, защото попаднали на територията на построените водосборни басейни.

• Запалня или да потопят миналото и вярата ти

Хората от тези села били принудени да търсят място за нов дом навсякъде из страната, като държавата им помагала със строителни материали на по-изгодни цени или с добри банкови заеми. Днес големият бум в строителството на язовири изглежда като носталгичен спомен от времето на социалистическа България, още повече, че за последните 35 години след у нас няма нито един одобрен проект за нов язовир в страната.

И ако поддръжката на старите язовирни стени сега създава много главоболия на хидроинженерите, то далеч по-привлекателна е работата на екипа от учени-етнографи, които изследват историята на жителите и останките от селата, залети от водите на язовирите преди години. Екип от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН вече има своите теренни проучвания около местата, където е имало потопени села.

• Потопено наследство – села напомнят за себе си от дъното на язовири

Събраните материали са достъпни за широката аудитория чрез изложбата от постери, озаглавена "Потопеното наследство". "Когато се говори за останки от тези села под язовирите, обикновено това се свързва с романтичния образ на т.нар. потопена църква в язовир Жребчево по поречието на р. Тунджа. Тя е обект на много фотосесии и много екскурзии. Но погледът се измества от проблемите на хората, от тяхната емоция и спомените за живота в тези населени места" – казват учените от БАН.

Изложбата вече е гостувала в Габрово и Монтана, градове с околности, засегнати от строителството на язовирите. Поредната спирка на изложбата е в гр. Троян, и макар там да няма "потопени села", все още е в сила протестната готовност на жителите от близките села Черни Осъм и Орешак. Недоволството е срещу решенията на някои управници да построят нов язовир в един район, които разчита основно на приходи от планински и еко туризъм. С какво районът на Троян буди интерес сред нашите изследователи, работили по проекта за потопеното наследство на България, научаваме от доц. Петър Петров от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН.

"За разлика от другите места, където гостувахме, районът на гр. Троян е по-особен случай, там няма изселени села, но няма и построен язовир досега. През 1986 г. започва строежът на яз. "Черни Осъм", който трябва да снабдява с вода градовете Плевен и Ловеч. Това строителство е спряно през 1990 г. при т.нар. замразяване на обекта след протест на местните жители на едноименното село Черни Осъм и на граждани от Троян. Те са изтъквали своите ежедневни несгоди от започнатото строителство. Жалбите им са били от вибрациите, шума и замърсяването на района, но зад всичко това стои техният природозащитен аргумент. Действали са заедно с много активното и популярно по това време движение "Екогласност". Така с организиране на живи вериги и масови протести са успели да спрат строителството на този язовир преди 35 години. Но проблемът с безводието в Плевен и Ловеч остава до ден днешен, те са на воден режим, затова много често и сега се подемат инициативи за възобновяване строежа на язовира. Темата е част от предизборната кампания на политиците. Кандидат-депутатите от региона повдигат този въпрос. Но обсъждането остава само там, в кампанията."

Тук изследователи като доц. Петър Петров си задават въпроса за компромисите и отстъпките, които могат да бъдат направени в името на това да има по-добро водоснабдяване за голям град като Плевен. Но логично идва и въпросът дали следва да се жертва животът на едни по-малки селища в името на това жителите на големия град да заживеят комфортно? Покрай намерението за строителство на нов язовир изкристализират и други въпроси, свързани с екологията, обобщава ги доц. Петър Петров:

"Местните жители от района под планирания язовир "Черни Осъм" и сега не са съгласни там да има язовир. Те повдигат екологични въпроси, че при това строителство ще се изсичат горите от централната част на Стара планина там, където се намира язовирът, а и неговата близост до природни резервати, като резерват "Стенето" в Национален парк "Централен Балкан". А гр. Плевен и сега се снабдява с вода от планината, но тя минава през един стар водопровод, изграден преди повече от 50 години. Тук идва и големият въпрос – за загубата на вода по съществуващата водопроводна мрежа и за остарелите тръби, които могат да бъдат подменени. Така че се предлагат и по-добри решения от строежа на язовир – ако се ремонтира този водопровод, за да бъде по-ефикасно използването на наличния воден ресурс. Засега двете страни – граждани и администрация – изглеждат непримирими, затова искаме да покажем изложбата "Потопеното наследство" в Троян".

Вижте още:

• Фотоизложба събира спомените за потопени села в България

• Параклисът „Св. Йоан Летни“ пази спомени за потопеното в язовирните води село Пчелинци

• За делника и празника в община Троян

• Троян – меката на сливовата ракия ни очаква

• Манастирите в Централен Балкан – глътка въздух и поглед към историята