Липсата на кадри – един от основните проблеми на пазара на труда в България, проличава изключително отчетливо, ако погледнем съставите на симфоничните оркестри в столицата и страната. Около 50 на 50 е съотношението между българи и чужденци в състава на един извънстоличен оркестър, намиращ се във Враца. И макар той да е от добрите примери за това как у нас спокойно и задружно съжителстват българи и чужденци, които приемат работното си място като част от сърцето си, а диригента като човек, на когото винаги могат да разчитат, тенденцията, която очертава диригентът Христо Павлов в интервю за Радио България, показва, че работата в него със сигурност не е лека:

"Едната японка, която работи при нас, е работила и на други места у нас и просто ѝ харесва да живее в България и просто реши да смени оркестъра. Другата е практикант в симфоничния оркестър в Хамбург. Свърза ни цигуларката Йоанна Каменарска, която каза, че при тях има страхотно момиче, за което няма свободно място. Свързахме се с нея, пристигна в България и много ѝ хареса тук."

Диригентът посочи, че уреждането на документите, нужни за работа на хора от трети държави е бавен процес, но изрази надежда, че в рамките на тази пролет нейните ще бъдат уредени и ще може да започне работа.

Г-н Павлов сподели подробности за начина, по който се съставя репертоарният план на оркестъра:

"Няколко са опорните му точки. Първата включва овладяването на нови ансамблови възможности и техники за изпълнението на някои от известните произведения, които се изпълняват по-рядко. По пътя към това се стремя да овладяваме тези елементи посредством други произведения. От друга страна това трябва да е комбинирано с наличието на нещо познато, но и нещо любопитно за публиката. Никой от нас не смята, че трябва да работим само с най-популярния репертоар, защото това е лесно, но отегчава зрителите."

Една от невероятните възможности за оркестъра тази година бе през февруари, когато световноизвестният британски цигулар Найджъл Кенеди избра именно тях за двата си концерта в София и Варна.

"Това беше изключително щастлив период, особено за по-младите хора в оркестъра, които тепърва започват да се срещат с този или онзи велик музикант и са свирили в оркестър много малко, преди да дойдат при нас. Хубавото беше, че и той остана със същото впечатление и му беше много приятно да работи с толкова млад оркестър, който изпълни всичките му изисквания, които има към неговата музика."

"А изискванията на човек от неговия ранг могат да са всякакви" – категоричен е събеседникът ни:

"Той може да изсвири всичко, защото е срещнал всичко в музиката, изсвирил го е и сега го създава като автор на произведения. Той е изключително свободен музикант, затова намесва в произведенията си и всички жанрове, за които може да се сети, по един еклектичен, не в лошия смисъл на думата, а по-скоро в характерен за нашето време начин. Той е адски убедителен в тези искания, защото веднага изсвирва онова, което трябва да стане и почти винаги обяснява защо го иска именно така. Причината е, че той се е опитал да представи свой поглед върху музиката, която вече е минала през ръцете, ушите, разума и сърцето му и се опитва да я разбърка в една нова комбинация, да създаде нещо, което не прилича твърде много на нещо друго, а само напомня за него."

Част от програмата на двата концерта бяха произведения на популярния български композитор Георги Андреев, който по думите на г-н Павлов е "обичаен гост на концертите на Найджъл Кенеди, с когото обичат да се надсвирват и състезават пред публиката".

Доцент Павлов не е разговарял с Найджъл Кенеди за това с какво го привлича нашата страна, където не гостува за първи път, но споделя какво са му признали други музиканти, познаващи страната ни:

"Всички са единодушни, че публиката в България е много отзивчива. Дори в моментите, когато тя посреща по-резервирано някого, когото не познава, тя изразява много пълноценно и чистосърдечно своята емоция. Навсякъде по света има някакво "подвластие" на известността на изпълнителя, но това никога не е било 100% водещо в реакциите на българската публика. Освен това, за разлика от публиката в по-далечните земи, извън Европа, за музиканти от неговия тип, които обичат да прескачат всички граници, е много важно хората да разпознават онова, което те цитират от творчеството на предишни композитори. В България публиката реагира на тези моменти и мисля, че познава тези произведения, защото чувам реакцията им, когато това се случва. Тя знае, че това е един разговор в разговора между изпълнителя и нея."