През 2025 г. България отбелязва 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, която предшества кирилицата. По този повод Националната библиотека организира специални ателиета "Аз пиша на глаголица", в които деца от I до IV клас, с помощта на експерти и художници се запознават с уникалните графеми на глаголицата. "Следвайки преобладаващото мнение на учените, приемаме, че посочената от средновековния духовник и писател Черноризец Храбър 6363 г. от сътворението по византийския календар съответства на 855 г. сл. Хр., т.е. преди 1170 години" – каза за Радио България д-р Ивета Рашева, главен редактор на списание "Библиотека" към Националната библиотека в София и добавя:

• Кога е създадена глаголицата?

"Затова предложих да отбележим Година на глаголицата и да направим поредица от ателиета, които да се наричат "Аз пиша на глаголица" и да са насочени към най-малките, т.е. децата от 1. до 4. клас. Защото в началото те учат по родинознание кога е съставена азбуката, кога учениците на Кирил и Методий са дошли в България, кога България е приела християнството. Но все още, дори ако зададете въпрос на улицата на възрастен човек, у българите има едно объркване, кое е първично? Глаголицата или кирилицата? Първа е глаголицата."

До края на годината Националната библиотека ще проведе общо 4 ателиета "Аз пиша на глаголица". Инициативата дава възможност на децата не само да се запознаят с древните букви, но и да опитат как се изписват те в калиграфски стил. Посредством игра и творчество малките участници научават и важни моменти от историята на славянската писменост. "Глаголицата е създадена по поръчка на Великоморавския княз Ростислав за Великоморавия. И то именно за да може християнството, идеята за тази уникална монорелигия, да бъде разбрана от езичниците" – казва д-р Ивета Рашева. И още:

"Тогава, през ІХ век, съществува триезичната догма, т.е. свещени са само латинският, старогръцкият и староеврейският, наречен иврит. Ето защо Кирил и Методий използват три свещени знака при създаването на глаголицата – кръст, триъгълник и кръг. Кръстът е знакът на християнството, триъгълникът – знакът на Светата Троица, Отеца и Светия Дух, а кръгът – знакът за универсума като цяло. А когато буквите са съставени от такива свети знаци, много по-трудно тази азбука би била отхвърлена. Напротив, тя ще може да се конкурира с останалите, на които е разрешено да се слави Бог. Така и става!".

Д-р Ивета Рашева припомня, че след гоненията учениците на Кирил и Методий намират спасение в България, където глаголицата получава своята  "втора родина" – тук започват преводи на богослужебни книги и преписи на древните текстове. "Но на глаголица се пише много трудно. Всяка графема изисква изписване на тези знаци в комбинация от кръга, триъгълника и кръста, в квадрат. Това е калиграфия" – твърди д-р Рашева.По-късно Климент Охридски, един от най-добрите ученици на Кирил и Методий, вероятно усъвършенства знаците и оформя основите на съвременната кирилица.

"Децата много се радват! За тях глаголицата дори е вид "тайнопис". Защото те до този момент не са писали с глаголически букви. Това не е заложено в програмата им. В буквара се започва с кирилицата, но може би това е пропуск. Може би трябва наистина да бъде включено изписването на няколко глаголически букви. Децата много искат да напишат имената си и много искат да използват числената стойност на глаголическите графеми, т.е. да напишат години с тях. Защото е по-тайнствено, по-магическо за тях" – казва в заключение д-р Ивета Рашева.

Вижте още: 

• Българска изложба в Братислава ще разкаже истории от глаголически времена

• С българските букви и култура по света