Един българин се впуска в несъвместими на пръв поглед дейности, удовлетворявайки вътрешния си порив за креативност, свобода и споделено щастие с хора по цял свят. Зад осанката на бизнесмен той крие артистизъм, който изразява на сцената с китара в ръка.
Димитър Коков живее от 25 години в Португалия и определя себе си като поливалентна личност. В ролята си на предприемач той основава няколко компании – сред тях за софтуерни услуги, която работи с клиенти от цял свят, и платформа за телемедицина, свързваща някои от най-добрите лекари с пациенти в различни страни. Освен това участва като консултант в European Health Parliament, където дава своето специализирано мнение за бъдещето на дигиталното здравеопазване на Стария континент и за цялата си дейност получава престижни международни награди – последната от тях Digital Healthcare Platform of the Year.
Над всичко обаче стои фамилната история, в която се откроява изключителният виолист и един от основателите на камерния ансамбъл "Софийски солисти" Иван Шамлиев, чиято музикална страст наследява.
"Едно от първите неща, които си спомням в живота си, е как майка ми ме приспива на рамото си, докато слушам Hard Luck Woman на KISS – спомня си Димитър Коков. – На 3 години вече знаех да си пускам касета и по цял ден слушах любимата си група, а когато станах на пет, си представях, че съм част от нейния състав и свиря пред фенове. Родителите ми решиха да ми купят малка цигулка, за да тръгна по техния път, но аз я използвах като китара и под звуците на KISS и други групи продължавах да подскачам като на рок сцена. И въпреки че влязох с конкурс в детската школа към музикалното училище в София, свирех по задължение. Около седемгодишен вече имах идеи в главата си за цели парчета и си ги записвах с тананикане на касетофона."
Така идва моментът на първата "спукана кухарка" с една струна, дар от милостиви съседи. "Тази струна беше толкова ръждясала, че се впиваше в пръстите ми, но желанието да свиря на китара беше по-силно от болката и така започнах. Когато бях тийнейджър, нямах търпение да се върна от училище и да я прегърна", добавя той. Междувременно започва да свири с португалските групи Hyphen и Bombs and Bullets и да пуска на бял свят парчетата, извиращи от собствената му душа. Никога няма да забрави момента, в който любимият му китарист Ейс Фрили на KISS споделя в социалните си мрежи видео, в което изпълнява негово соло.
Димитър Коков споделя, че IT и телемедицината се появяват по-късно в живота му, защото първо е искал да прави музиката, която му лежи на сърце. Когато завършва училище осъзнава, че информационните технологии ще променят бъдещето и се дипломира като софтуерен инженер в Португалия. На дневен ред идва и предприемачеството – нещо, с което се раждаш: "Постоянно има гъдел, който те кара да ставаш и да си лягаш с идеи и да нямаш търпението да ги осъществиш". Междувременно прави софтуер за Mayo Clinic – една от най-големите болници в Съединените щати.
"Не бях учил за лекар, нито имах финансовата възможност, но много исках да построя болница – разказва Димитър Коков. – Замислих се как мога да постигна тази своя мечта. И тъй като виждах голямо бъдеще в телемедицината, на практика построих виртуална болница с едни от най-добрите лекари в Португалия, които до ден-днешен помагат на пациенти в цял свят. Това се случи преди доста години, когато онлайн консултациите бяха странни за пациентите и почти обидни за лекарите. Шофирал съм хиляди километри за срещи с инвеститори, които да ми кажат, че в това няма бъдеще и че си губя времето. Дълбоко в себе си обаче вярвах, че не са прави. Така с много труд и лишения стигнах до 2020 г., когато избухна covid пандемията. Пациенти, лекари и дори инвеститори бързо си промениха мнението и осъзнаха потенциала, който винаги съм виждал в телемедицината – оттук нататък това е бъдещето."
Soul (душа) – Димитър Коков избира извора на своята музика за име на албума си, който ще бъде готов съвсем скоро. Сам написва музиката и текстовете на песните, сам изпълнява и инструменталните партии и вокалите в студиото си в Порто с гледка към Атлантическия океан. В стрийминг платформи, където музикантът се представя под името Dimitar, вече могат да се чуят синглите Inevitable и Queen Of The Night.
"След участието ми във всички групи и музикални проекти имах нужда да пусна на бял свят парчетата, които пиша – казва музикантът. – Те обединяват много любими мои стилове – рок, поп, блус, фюжън, фънк. Обичам да композирам балади, които естествено извират от мен. Според публиката създавам мелодични и запомнящи се песни и в тях влагам чувство и душа. Исках да направя всичко сам – така както Лени Кравиц записва своите албуми. В следващия ми албум ще присъстват известни гост музиканти от Португалия и България, но в този изразявам 100 процента какво е на душата ми. Бих искал да благодаря на големия Явор Русинов, че ми даде някои начални съвети относно свиренето, както и на моя приятел Славчо Николов от БТР, който изрази мнението си относно звука."
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..
Срещнахме французина Еманюел Делум в българската православна църква "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в Париж. Той е женен, с пет деца и семейството му изповядва православната вяра. Открива България в момент на голямо изпитание през 2018 г. по време..
Едно от най-разпознаваемите лица на австрийската музикална сцена – родената в Пловдив Донка Ангъчева, от няколко години е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка "Бьозендорфер" ( Bösendorfer Artists), сред които са легендарни пианисти..