Един българин се впуска в несъвместими на пръв поглед дейности, удовлетворявайки вътрешния си порив за креативност, свобода и споделено щастие с хора по цял свят. Зад осанката на бизнесмен той крие артистизъм, който изразява на сцената с китара в ръка.
Димитър Коков живее от 25 години в Португалия и определя себе си като поливалентна личност. В ролята си на предприемач той основава няколко компании – сред тях за софтуерни услуги, която работи с клиенти от цял свят, и платформа за телемедицина, свързваща някои от най-добрите лекари с пациенти в различни страни. Освен това участва като консултант в European Health Parliament, където дава своето специализирано мнение за бъдещето на дигиталното здравеопазване на Стария континент и за цялата си дейност получава престижни международни награди – последната от тях Digital Healthcare Platform of the Year.
Над всичко обаче стои фамилната история, в която се откроява изключителният виолист и един от основателите на камерния ансамбъл "Софийски солисти" Иван Шамлиев, чиято музикална страст наследява.
"Едно от първите неща, които си спомням в живота си, е как майка ми ме приспива на рамото си, докато слушам Hard Luck Woman на KISS – спомня си Димитър Коков. – На 3 години вече знаех да си пускам касета и по цял ден слушах любимата си група, а когато станах на пет, си представях, че съм част от нейния състав и свиря пред фенове. Родителите ми решиха да ми купят малка цигулка, за да тръгна по техния път, но аз я използвах като китара и под звуците на KISS и други групи продължавах да подскачам като на рок сцена. И въпреки че влязох с конкурс в детската школа към музикалното училище в София, свирех по задължение. Около седемгодишен вече имах идеи в главата си за цели парчета и си ги записвах с тананикане на касетофона."
Така идва моментът на първата "спукана кухарка" с една струна, дар от милостиви съседи. "Тази струна беше толкова ръждясала, че се впиваше в пръстите ми, но желанието да свиря на китара беше по-силно от болката и така започнах. Когато бях тийнейджър, нямах търпение да се върна от училище и да я прегърна", добавя той. Междувременно започва да свири с португалските групи Hyphen и Bombs and Bullets и да пуска на бял свят парчетата, извиращи от собствената му душа. Никога няма да забрави момента, в който любимият му китарист Ейс Фрили на KISS споделя в социалните си мрежи видео, в което изпълнява негово соло.
Димитър Коков споделя, че IT и телемедицината се появяват по-късно в живота му, защото първо е искал да прави музиката, която му лежи на сърце. Когато завършва училище осъзнава, че информационните технологии ще променят бъдещето и се дипломира като софтуерен инженер в Португалия. На дневен ред идва и предприемачеството – нещо, с което се раждаш: "Постоянно има гъдел, който те кара да ставаш и да си лягаш с идеи и да нямаш търпението да ги осъществиш". Междувременно прави софтуер за Mayo Clinic – една от най-големите болници в Съединените щати.
"Не бях учил за лекар, нито имах финансовата възможност, но много исках да построя болница – разказва Димитър Коков. – Замислих се как мога да постигна тази своя мечта. И тъй като виждах голямо бъдеще в телемедицината, на практика построих виртуална болница с едни от най-добрите лекари в Португалия, които до ден-днешен помагат на пациенти в цял свят. Това се случи преди доста години, когато онлайн консултациите бяха странни за пациентите и почти обидни за лекарите. Шофирал съм хиляди километри за срещи с инвеститори, които да ми кажат, че в това няма бъдеще и че си губя времето. Дълбоко в себе си обаче вярвах, че не са прави. Така с много труд и лишения стигнах до 2020 г., когато избухна covid пандемията. Пациенти, лекари и дори инвеститори бързо си промениха мнението и осъзнаха потенциала, който винаги съм виждал в телемедицината – оттук нататък това е бъдещето."
Soul (душа) – Димитър Коков избира извора на своята музика за име на албума си, който ще бъде готов съвсем скоро. Сам написва музиката и текстовете на песните, сам изпълнява и инструменталните партии и вокалите в студиото си в Порто с гледка към Атлантическия океан. В стрийминг платформи, където музикантът се представя под името Dimitar, вече могат да се чуят синглите Inevitable и Queen Of The Night.
"След участието ми във всички групи и музикални проекти имах нужда да пусна на бял свят парчетата, които пиша – казва музикантът. – Те обединяват много любими мои стилове – рок, поп, блус, фюжън, фънк. Обичам да композирам балади, които естествено извират от мен. Според публиката създавам мелодични и запомнящи се песни и в тях влагам чувство и душа. Исках да направя всичко сам – така както Лени Кравиц записва своите албуми. В следващия ми албум ще присъстват известни гост музиканти от Португалия и България, но в този изразявам 100 процента какво е на душата ми. Бих искал да благодаря на големия Явор Русинов, че ми даде някои начални съвети относно свиренето, както и на моя приятел Славчо Николов от БТР, който изрази мнението си относно звука."
Един от най-ярките, даровити и активни български творци с името Георги е диригентът, композитор и виртуозен гъдулар Георги Андреев. От 2000-ната година той е главен диригент на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", а през 2021 г. е..
Пианист и диригент със световна кариера, от десетилетия Иван Янъков изнася концерти на няколко континента. Свирил е като солист с престижни оркестри в прочути зали, като нюйоркската Carnegie Hall или лондонската Cadogan Hall. Роден е в София,..
"Краят на реката" не е случаен филм – той търси универсалното в човешките преживявания отвъд границите, като същевременно е израз на културния диалог между България и Украйна. Създаден от сътрудничеството между български и украински филмови творци,..