"Пишат братчета, сестрички

  и лулички, и чертички.

  И накрая бързо става

  буква хубава и права.

  Тези буквички чудесни

  са ни още неизвестни.

  Ние малките деца,

  пишем още колелца" – тържествено изрецитира първокласничка. 

Празникът на буквите събра ученици, родители, учители и официални гости, сред които бе и временно управляващата посолството на България в Брюксел Венета Заякова. А специално за тържеството от България пристигна поетесата и преводач на детска литература от английски език Мария Донева.

"Тези деца, които живеят в толкова динамична среда, са видели много повече, отколкото аз ще видя, и знаят много повече, отколкото аз ще науча някога. Те са възхитителни! Те са толкова внимателни, любезни. За мен празникът беше да чуя техните песни и как те казваха азбуката – споделя поетесата. – И колко са различни – едно весело, друго енергично, трето срамежливо. И аз мисля, че както всеки човек е специален и единствен на света, това да си знаеш миналото, корените, да знаеш още един език, да цениш и уважаваш майчиния си език, както цениш и уважаваш майка си, това ще даде на тези деца още отворени врати и светли пътища. Мисля, че всяко едно дете и всеки един човек е важен, точно такъв, какъвто е. И ние като почитаме Кирил и Методий и като се радваме на буквите и ги оценяваме, всъщност почитаме личността и индивидуалността на всеки един от нас и огромния потенциал, който можем да разгърнем благодарение на културата и писмеността... Всеки човек си обича буквата и името. Казват, че името определя съдбата на човека. И като си знаеш твоето име, твоята буква и още не можеш да четеш, а пък можеш да я познаеш, да я напишеш. Това е толкова човешко, в най-високия хуманен смисъл. Освен това, знанието не е задължение, не е наказание. Знанието е игра. Знанието е щастие. То ти помага да се свързваш не само със своите съвременници, ами и с хората от миналото, с хората от бъдещето. Това е фантастично като се замислиш. Така че празникът е игра. Щастие е да сме заедно и да играем заедно и децата да искат да играят с нас. Представяте ли си колко е хубаво?".

Дали празникът е по-специален на 2000 км от родината?

"Аз мисля, че България е там, където има българи, които знаят кои са. Да, нашата родина има географски координати, граница и очертания, но всъщност ние си я носим в нас, където и да се намираме. Така че аз се чувствах в една много топла, много щастлива, много красива и радостна България, тук в тази библиотека, където има и кът за български книги. И ето ги образите на светите братя Кирил и Методий. Аз съм си в България, какво като съм в Брюксел", заключи емоционално поетесата Мария Донева.

По идея на Таня Станева, президент на Българската културна асоциация в Брюксел, тази година Празникът на буквите се проведе в библиотека "София" в квартал Скарбек, която съхранява ценна колекция от български книги.

"Децата, които растат тук, знаейки български език, правят един голям мост между България и мястото, където живеят. Знаейки вече всички букви, защото нашите деца току-що научиха буквите и вече могат да четат, те могат много лесно да се сприятеляват с българчетата като си отидат по родните места. Могат да четат български книги. А срещайки се с хора като Мария Донева, децата са като омагьосани. Тя разказва толкова интересно! За тях тези хора са нещо, което е по-свято. Смятам със сигурност, че когато един човек може да пише и види човек, който пък пише книги, вече по друг начин ще мисли за българските букви... Самият празник си заслужава да се съберат хора. Дъжд, камъни падат образно казано, но хората са събрани от идеята, че трябва да се поздравят по повод българските букви", каза Таня Станева.