В началото на 70-те години на ХХ век България запява три обичани до днес песни. През 1970 г. "Една българска роза" на композитора Димитър Вълчев в неподражаемата интерпретация на Паша Христова е отличена с първа награда на международния фестивал за поп музика "Златният Орфей". През същата 1970-та легендата Емил Димитров записва своя авторски хит "Моя страна, моя България". Малко по-късно се появява "Нашата мила родна страна", позната с първите думи от текста на поета Иван Генов: "Пътнико свиден, пътнико млад". В последните десетилетия името на нейния композитор - Димитър Петков (1919 - 1997), е почти забравено. 

Вероятно заради завидната му кариера до 10 ноември 1989 г. Петков заема важни ръководни постове в културата на социалистическа България: първи секретар и съветник по културните въпроси в посолството ни в Прага, директор на Софийската опера, заместник-председател на Комитета по култура, председател на Съюза на българските композитори. Творец, естествено свързан със съвремието и съпътстващата го идеология, награждаван с най-високите ордени и звания. Автор на популярни масови песни, музикално-сценични творби, оратории, кантати, сюити, оркестрови произведения, камерни пиеси, над 1000 хорови и детски вокални миниатюри, филмова музика. Неговите родопски песни по народни текстове са важна част от репертоара на българските хорове, но някои заглавия на оратории и кантати, като "Ти си в нашите зеници, Пионерия", "Септемврийска легенда", "Кантата за дружбата" или "Комунисти", днес предизвикват недоумение. Какво остава за хорови песни като "Слънце е нашата партия" и "Комунистическа" или сюитите за детски хор "Пионерско сърце" и "Искрите на Октомври"…

Но Петков е автор и на  много красиви детски хорови песни и солови миниатюри, повечето от които по стихове на прочути български и чужди поети. Проф. Боянка Арнаудова го помни като "ведър, приветлив и добър човек", който говори благо и респектира със снажната си фигура; умее да общува с хората, да убеждава, да увлича; обича много операта, пеенето, певците…

Единственият му популярен хит изминава сложен път. Оригиналът на "Пътнико свиден" е написан за детски хор по текст, със сигурност издържан в идеологическите изисквания на тогавашния режим. Днешните млади хора изобщо не биха схванали лицемерието в послание към "млад пътник, тръгнал да види белия свят". Но от 1944 до 1989 година повечето българи трудно са могли да осъществят подобно естествено желание. Пътуването зад граница е било за избрани, изисквало се е разрешението на ръководители и партийни секретари, ставало е с връзки или подкупи. Освен всичко, поетът добронамерено съветва "пътника горд" да не забравя "своя прославен трудов народ".

Версията за детски хор на "Нашата мила родна страна" се харесва на публиката и Димитър Петков решава да я превърне в хит на популярната сцена, като я повери на… Леа Иванова! Според композитора точно с нейния глас текстът няма да звучи плакатно. Този избор е проява на изискан вкус и завиден професионализъм, но Леа – невероятната "прима на суинга", съвсем не е подходяща според "народната" власт. Наблюдавана от Държавна сигурност още от края на 40-те години на ХХ век заради изпълняването на "упадъчна музика", Леа Иванова дори е въдворена в трудовия лагер в село Ножарево, където прекарва осем месеца с обвинение, че покварява обществото. Причината – на младежка вечеринка, пред малобройна публика тя е изпяла няколко песни на английски език. Освободена е от лагера на 15 март 1950 г., но при условие да сътрудничи на ДС. Леа успява да се пребори за правото да пее и пътува. Нейни покровители стават Вълко Червенков и Антон Югов. От началото на 60-те години тя често гостува в Германия, където има много верни почитатели.

Леа Иванова записва на плоча песента на Димитър Петков през 1972 г. Изпълнението е включено в документалния филм "Леа пее и се смее" на режисьора Гриша Островски. Властта обаче "арестува" лентата, която е излъчена за първи път от БНТ едва през 2000 година.

В биографичната книга на Леа Иванова "Би трябвало да имам два живота" е публикуван нотният текст на "Нашата мила родна страна" с лично посвещение от композитора Димитър Петков.

След забраната на записа на Леа той не се предава и решава да повери песента си (в нов аранжимент на Найден Андреев) на младата изпълнителка Ани Павлова. В началото на 1973 г. БНТ обявява "Нашата мила родна страна" за Мелодия на годината – един от редките случаи в историята на класацията, когато мненията на професионалното жури и зрителите съвпадат напълно. Патриотичният шлагер носи на неизвестната Ани Павлова не само всенародна популярност и любов, а и званието "заслужил артист", за което музиканти като Емил Димитров, Маргрет Николова, Йорданка Христова, Лили Иванова са чакали с години. С красивия и нежен глас на Павлова песента се превръща в неофициален национален химн. Публиката може да избере между нейното изпълнение и това на Леа Иванова. Моите пристрастия са за нежната, обаятелна Ани!

Снимки: БТА - архив, pixabay