Лобизъм, нехайство или дори пробив в националната сигурност – как Скопие научава предварително българските предложения, свързани с европейски документи? Този въпрос изникна резонно след като премиерът на югозападната ни съседка Християн Мицкоски разкри, че е запознат с текстове от доклада за напредъка на Република Северна Македония в европейската й интеграция. И в конкретика – това, че българската страна е предложила в документа да бъде записано определението "съвременна" македонска идентичност, култура и език, вместо предложеното преди това "многовековна".

Припомняме, че Радио България беше сред първите медии, писали за казуса, който търпеше развитие ежечасно – че по официален път Мицкоски и македонското ръководство няма как да са разбрали за съдържанието на доклада, т.е. със сигурност става въпрос за теч на информация. Официална информация за предложенията за промени в доклада, които към момента са над 300, имат единствено главният докладчик – Томас Вайц от "Зелените", както и 7-те т.нар. "докладчици в сянка".

• Нови трусове по оста София-Скопие: ще успее ли България да отстои интереса си в ЕП

Този гаф, умишлен или нарочен, доведе до лавина от реакции, като в крайна сметка резултира и в отлагането на заседанието на Комисията по разширяване в Европейския парламент, която се очаква да се събере по темата едва на 24 юни.

• Гласуването на доклада за напредъка на РСМакедония към ЕС се отлага

Последва и безпрецедентно обединение на абсолютно всички представители на България в ЕП, като 17-имата ни евродепутати поискаха пълно разследване на казуса. Реакция последва и на висше ниво в изпълнителната власт – от премиера Росен Желязков и министъра на външните работи Георг Георгиев.

• Премиерът заяви, че България няма нерешен двустранен въпрос със Скопие

• България няма да отстъпи от условията си за еврочленство на Северна Македония

• Парламентът отново призова Северна Македония да спазва ангажиментите си за правата на българите

"Няма повод за радост от отлагането на гласуването на доклада" – посочи пред Радио България Ивайло Вълчев, един от докладчиците в сянка, евродепутат от "Има такъв народ" и Партията на европейските консерватори и реформисти, който първи сигнализира за казуса с "многовековната македонска идентичност и език".

"Това е едно отлагане на гласуването, не отлагане на доклада. Имаме три седмици да потърсим максималното, което можем да свършим, а желанието ми като докладчик в сянка е да има поне още един кръг от преговори. Г-н Вайц така, както бе достатъчно мъдър да поиска отлагане на доклада, да бъде достатъчно мъдър да организира още един кръг от преговорите на докладчиците в сянка. И да можем отново да изчистим всички тези чувствителни въпроси и да го направим в обстановка, в която този път да не предполага по никакъв начин съмнения за външна намеса" – обясни своите и на колегите си намерения Вълчев. Ако това не се случи, ще се търсят "други начини" на действие, но изцяло според правилника на ЕП.

Вълчев призова българската държава да задейства дипломацията си, а партиите – своите контакти със сестринските си партии и да обяснят къде се корени проблемът.

"Защото този доклад е неприемлив не за България, а за Европейския съюз. В този доклад се съдържат постановки, които поставят под съмнение някои от основните камъни, на които се гради Европейският съюз."

А има ли, и ако да – откъде идва течът на информация в посока Скопие? Предстои компетентните органи в Брюксел да се произнесат, след като бяха запитани от българските европредставители.

"Има само два начина това да се случи – или тази информация да се изнася директно от хора, участващи в разговорите по доклада, но разчитам на високия морал и ценности на докладчиците и ще продължа наивно да си мисля, че е недопустимо някой от тях да е изкарал информация към Скопие. (…) Самият г-н Мицкоски на няколко пъти излизаше и коментираше текстове, които дори не се бяха появили видимо за всички по доклада. Да не говорим за тази вече станала печално известна моя поправка – да добавим думата "съвременна", когато става дума за идентичност. Тогава той коментира след по-малко от 24 часа, след като аз я бях изпратил в закрита комуникация на останалите докладчици в сянка. Така че той направи лоша услуга на тези, които може би му помагат. А ако никой не му помага, вторият вариант е да има някакъв пробив в сигурността на комуникациите в ЕП", коментира Ивайло Вълчев.

В никакъв случай отлагането на доклада не е някаква победа, а "временно затишие", и то най-вече при условие, че е видно, че властите в Скопие са имали роля в изготвянето на документа, категоричен бе на свой ред Костадин Филипов, член на Македонския научен институт в София, както и дългогодишен журналист от БНР и кореспондент в Скопие.

"Май сме на кота нула в тази ситуация. Със задължението да направим всички изводи за активността на българската политика и за проницателността й да вижда нещата малко изпреварващо. Винаги съм се притеснявал, че българската дипломация, що се отнася до отношенията с РСМ, върви със забавяне, което е много странно", посочи Филипов пред Радио България.

И изтъкна – винаги в последните 35 години властите край Вардар "интернационализират" всеки един двустранен проблем – т.е. не търсят решение на двустранно ниво, а в кулоарите на Европейския парламент със "законни, полузаконни и незаконни средства".

Безспорно може да се говори за силен лобизъм от страна на Скопие, категоричен е опитният познавач на Западните Балкани. Но подчертава – действията и думите на Мицкоски, които мнозина смятат за грешка или неволно "изпускане", въобще не са случайни.

"Вече, дори и след скандал, той е привлякъл вниманието на европейските институции, вкарал е България в някаква зона на виновност, че ние сме виновни за цялата тази история. В този случай той пак се изкарва като победител. Видях изказванията на двама бивши посланици от квотата на ВМРО-ДПМНЕ, които разтръбиха по медиите в Скопие, че това, което вече се е случило или не се е случило, е огромна дипломатическа победа за РСМ и изрично на премиера. Защото е постигнат главният резултат – да се покаже България отново виновна."

В крайна сметка ще успее ли България да наложи позицията си или лобизма на Скопие ще успее да убеди евродепутатите да приемат македонската гледна точка над историята, ще видим на 24 юни. А в момента "битката" е изцяло в сферата на дипломацията, като по информация на Радио България в момента текат огромни усилия по тази линия. Но усилията, легитимни или не, не спират и от страна на властите в Скопие.

Снимки: europarl.europa.eu, БГНЕС, БТА, АП/БТА