В края на май българското посолство в Рим беше любезен домакин на тържествена церемонияза завършване на учебната година в неделно училище "Абагар". Обучението на 93 деца от различна възраст се извършва в 3 филиала. Най-големият филиал на школото, където се обучават близопо ловината от учениците, е удобно разположен като транспортна достъпност в италианската столица. Другите два са в близките морски градове Нетуно и Ладисполи. След празника разговаряме и за делниците в българските неделни училища.  

"Най-голямата трудност е, че българският се явява като втори език почти при всички деца. При някои даже е и трети – разказа за Радио България директорката на школото Наталия Босолова. – В смесените бракове е така. Има родители и от турски произход, живели в България – те държат децата им да учат български език. Тогава той става трети.

Необходимостта от осигуряване на материална база, както и учебници за изучаването на български като чужд език са сред водещите нужди на едно подобно учебно заведение, казва ни г-жа Босолова и уточнява: "Има създадени учебници за български език като чужд, но те не са на 100% използваеми при всички деца. Разбира се, нивото на българския език в един първи клас може да бъде при дадено дете доста добро, друго да дойде без никакъв български език и това е най- голямата трудност. Вече в прогимназиален и гимназиален етап с историята и географията е много, много трудно."

За Детелина Кирилова, която преподава български език, най-голямата трудност е мотивацията на родителите. Като администратор и координатор на българско неделно училище "Абагар" в Рим тя работи за сплотяване на общността от родители, деца и учители, без която не може да има образование и просвета.

"Най-трудно ни е да мотивираме родителите да водят децата в българското училище – не защото нямат уважение към езика и към държавата си, а просто защото децата ни посещават в съботния ден, след петдневна учебна заетост и извънкласна дейност в италианските училища. Не на последно място е и фактът, че не всички наши сънародници са мотивирани достатъчно децата им да изучават езика на своите родители. Вече няма особено значение дипломата, която получават. Защото тя има стойност при евентуално завръщане и включване на детето в българската образователна система. С годините този мотив да учат децата им български, не е актуален – защото тези, които останаха (в Италия) са интегрирани и най-вероятно малко от тях ще изберат да се завърнат в България със семействата си."

За да не затворят врати българските неделни училища – "ние работим с целия ентусиазъм, с цялото желание, което притежаваме и родолюбиви мисли", казва ни Детелина Кирилова.

"Работим да задържим децата в училище. Да им предлагаме по такъв начин обучението, че те да искат да посещават училището. Да включваме родителите като равноправни партньори в нашата работа, за да можем да скрепим тази малка училищна общност, която ние създаваме. Това е една вече изпитана формула за успешното приобщаване и задържане на децата. Другото, което изобщо не е на последно място, е да даваме качествено образование, т.е езикът да се изучава сериозно и с дълготрайни резултати", допълва Детелина Кирилова.

Вижте също: 

• Децата от училище "Абагар" в Италия са актьори в "Духът на маскарадните игри"