30 години по-късно отново у дома! Именно това се случва на трупата на най-стария български фолклорен ансамбъл в Северна Америка "Отец Паисий" към Българо-македонския национален, образователен и културен център (BMNECC) в американския град Питсбърг, Пенсилвания. Ансамбълът отбелязва своята 70 годишнина с турне в България от 16 до 22 юни и три специални концерта – на 17 юни в Благоевград, на 19 юни в София и на 21 юни в морския ни курорт Несебър.

"Трупата е сърцето на най-стария и активен български център в щата Пенсилвания, който е създаден преди 95 години", казва в интервю за Радио България художественият ръководител на формацията за последните две десетилетия Биляна Стафура и ни връща към историята от далечната 1955 година:

• Македонски българи формират основите на родната емиграция в Северна Америка

Дълголетието на формацията Биляна обяснява с постоянство, с много труд и изключително много любов – всички тези неща трябва да са налице във всички "замесени". "И разбира се, да имаш невероятен ръководител и хореограф като Биби" – допълва Екатерина Клетер, част от "Отец Паисий" вече девет години. Открива трупата чрез Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий", което се помещава в сградата на центъра BMNECC и което посещават децата й. Като майка тя им дала българското "четмо и писмо", а те я потопили в ритъма на родината – признава през усмивка Катя. 

"В последните години съставът много се разрасна и независимо от първоначалните възможности на човек да танцува, най-важното е да има сърцето, да иска да идва, и той е приет. Независимо откъде са, дали са българи или не са, те са приети при нас и всички се свързваме с една обща кауза, която ни помага всяка неделя да сме там" – разказва ни Катя. А каузата е България. "Каузата е и да се свържем всички като хора, без значение от национална, религиозна или каквато и да е друга принадлежност. Ние се свързваме като хора, които харесват танците, които харесват тази човечност" – казва ни младата българка.

Днес в ансамбъла членуват около 90 човека, близо 60 от тях, включително и деца от Българското неделно училище в Питсбърг, са част от пристигналите за националното турне в България.

"В нашата организация има много смесени семейства. Имаме българин женен за гъркиня с дете, което се е родило в Питсбърг, САЩ. То идва на училище и в следващия момент виждаш и бащата, и майката танцуват в българския ансамбъл и това е толкова прекрасно и красиво. Чувството да се хванеш за ръчичка с детето си на сцената е невероятно и това е една  възможност за всички родители да преживеят наистина красиви емоции със семействата си по време на концертите ни в България. 60% от участниците не са българи. Нямат нищо общо с българските корени. 20% са хората като мен и Катя, които сме родени в България, израснали сме тук и сме заминали впоследствие на учим и работим в САЩ. А останалите 20% са хора от второ и трето поколение българи – нашите деца, които са раждани там" – признава Биляна Стафура.

Сред чужденците, отдали почивната си неделя на българските песни и танци е и най-дългогодишният член на ансамбъла – пастор Дейвид Ърбан.

"Започнах да танцувам в групата, когато бях на 3 години, през 1980-а. Баща ми стана част от ансамбъла през 1957 година. Моето семейство няма българска кръв, но баща ми, чичовците ми и братовчедите ми бяха поканени от Ник Джорданов да се присъединят към танцовата група от нашата църква. През годините съм танцувал и с хървати, и със сърби, и с други групи, но ритмите просто ме връщат отново при българите — не мога да ги оставя."

Днес пастор Дейвид е приел ритъма на Балканите в сърцето си. Неговата съпруга е румънка и е идвал в Европа десетки пъти, а за България казва просто – красива страна, красиви хора, красива музика, красиви танци.

Американката с хърватско-словашко-полски корени Бет Стафура, е част от българския танцов ансамбъл "Отец Паисий" от 1996 година, а през последните шест години е управителен директор на формацията и отговаря за костюмите, с които всички те обживяват България на сцената.

"Ансамбълът наистина ми е в задния двор – на 5 минути от мястото, където израснах. Знаех за него от приятели и роднини, които бяха част от групата и впоследствие се присъединих. Много от музиката, с която съм израснала – сръбска, македонска – всичко това е част от мен и моето семейство и България е част от тази обща култура. Ние прекосяваме граници, споделяме тези култури и те се превръщат в един културен микс. Това е третото ми посещение в България. Тук е спокойно. Всички сядат и се наслаждават един на друг, на заобикалящия ги свят, наслаждават се на музиката и на културата."

Питаме Бет, коя е любимата й фолклорна област от България?

"О, любима област — определено Пирин и Родопите. Те са просто много красиви и много... с душата!"

За разлика от нея пастор Дейвид Ърбан признава:

"Няма как да избягаш от шопските танци — Северняшки и Шопски са ми любимите два региона. "

"Това, че българският музикален фолклор е изключително богат на различни тактови размери – сложни равноделни, неравноделни, комбинирани такива – го прави изключително уникален. И това е нещото, което винаги се отличава в нашите взаимоотношения и концерти с други фолклорни групи на другите страни. В Питсбърг е много интересно, защото има много източноевропейски групи, дори детско-юношески. Хърватските групи са много на брой, които преподават хърватските си песни и танци и обучават инструменталисти. Но тези деца, които са с талант имат нужда някой път от друго предизвикателство и си мисля, че българското фолклорно наследство, което имаме и богатата ни фолклорна култура е това предизвикателство за всеки, който има любов към фолклора като цяло. Ние им даваме една възможност, в която те могат да се развиват като артисти и като хора, да се чувстват добре, защото българското хоро поканва, то привлича хората. Ансамбълът е точно такъв – привлича хората и им дава възможност да почувстват себе си, те могат да се почувстват другите и да се свържат не само с българските корени, ако са българи, но да се свържат със своите собствени корени. И това го виждаме с нашите приятели от Словакия, от Украйна, Сърбия и други държави. Това, което впечатлява най-силно (чужденците – бел. ред.)е как може един музикант да създаде такава музика и тя да е мелодична и да има толкова разновидни и сложни размери и как този българин е успял да намери някакъв начин да го изтанцува, като копаницата, например. Това ги учудва." 

Ние пеем и танцуваме произведения от всяка етнографска област на страната ни, уточнява ръководителят на трупата Биляна Стафура: "Възпитаваме любовта към България, към всичко красиво, което имаме и за нас е невероятно днес да може да споделим на живо всичко това с нашите деца, с нашите приятели". Именно това за сънародничката ни е най-ценното в настоящето турне на родна територия. Ансамбълът от Питсбърг има възможността и да се срещне с едни от най-добрите танцови и музикални фолклорни състави в България – с ансамблите "Филип Кутев", "Тракия" и "Пирин", а началото на този обмен беше поставено в Старата къща – с музикантите от Оркестъра за народна музика на БНР. 

"Това са хора, които наистина изключително много обичат българския фолклор и може би това е най важното. Този блясък в очите им е заради това, защото ние не сме непознати за тях – казва главният диригент на ОНМ на БНР Димитър Христов и продължава: – Платформата youtube е нещото, което ни свързва на момента и знам, че всеки един от нашите концерти е проследен и гледан от тези хора и те са много щастливи. Аз съм щастлив, че ни бяха на гости и това, което беше важно е ние да споделим нашия опит, да разкажем за Българско национално радио, за създаването на оркестъра ни, който е на 72 години. Показахме им една наша репетиция, която им се стори изключително любопитна и интересна. Много хубава среща, много топла, много уютна! Пожелавам още много дълги години главният художествен ръководител и двигателят на ансамбъл "Отец Паисий" Биляна Стафура да продължава да работи по начина, по който го прави, а на всички българи по света пожелавам да имат такъв тип ансамбли, в които да могат да пазят частицата българщина, която да живее във всеки един от тях."

Вижте също:

•  Четири поколения таланти... Или как училището в Котел съхранява българския дух 

Снимки: bmnecc.org, Елена Каркаланова, Дейвид Ърбан, Ани Петрова (БНР)