Алеко Константинов е първият писател интелектуалец на българската литературна сцена. Той е познат като журналист, публицист, езиковед с голямо влияние в обществения живот от края на XIX век. Още приживе двете най-известни Алекови произведения "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо" се превръщат в първите бестселъри, написани в България. Сатиричните разкази за премеждията на героя, който определяме като събирателен образ на типичния българин "Бай Ганьо", пък се нареждат сред най-превежданите и разпознаваеми творби от страната ни.
Алеко Константинов е възприеман като човек с изострена съвест и сетива за недъзите на българското общество. Но образът му не може да бъде отделен от неговия герой Бай Ганьо. Дори има спор кой е по-известен – дали писателят или героят. Затова е много важно как се ражда идеята за "Бай Ганьо”.
Литературната критика все още обсъжда дали това е национален образ, т.е. дали Бай Ганьо носи типичните черти за българина и черпи от народопсихологията ни или е социален тип. В своя герой Алеко пресъздава образа на буржоата, на новобогаташите и парвенютата от края на XIX век. Книгата е политическа сатира, която осмива управляващата върхушка, затова и критиката определя Бай Ганьо като събирателен образ на политическия елит от онова време.
Бай Ганьо не притежава чувство за мярка, деликатност и вежливост, той е в пълен контраст с възпитанието и ценностите на модерна Европа. Неговият създател подчертава, че героят му е не само човек без идеали, но и алчен, ненаситен, с пословична безскрупулност.
Един атентат заради политически разногласия през 1897 г. слага край на живота на писателя Алеко Константинов. Тогава обществото ни е белязано от крайни разделения, вражда, омраза, актуално е и разделението на русофили и русофоби. Подобни нестихващи дрязги довеждат до политическата криза в България.
Онези времена много приличат на днешните, макар и да не се стига до трагични крайности. Надеждата на Алеко, изразена в едноименната му творба, продължава да е актуална и в наши дни. А тя е, че някой ден Бай Ганьо ще се събуди и ще бъде различен от познатия ни сатиричен герой.
Надеждата, че ще настъпи така желаната промяна стои и зад новооткрития музей на Бай Ганьо в подбалканското село Енина – родно място на Ганьо Сомов, един от най-разпознаваемите прототипи на Алековия герой. Той е човек от народа, когото Алеко Константинов среща при посещението си на търговското изложение в Чикаго.
Вратите на музея днес отваря Румен Сомов, също от село Енина и правнук на човека, послужил за прототип на Алековия герой. Всичко в експозицията Румен събира сам с помощта на семейството си и свои приятели. Със собствен труд дори стяга изоставената къща, която някога е била дом на виден партизанин в центъра на селото. И докато София се гордее с прекрасен паметник на Алеко Константинов, Енина си има паметник на Бай Ганьо, а вече и къща-музей в негова прослава.
Интересът от страна на туристите не закъснява. Хората започват да прииждат още в първите дни след откриването на музея. Интересува ги най-вече историята и колекцията от артефакти, които свидетелстват за времето, в което е живял Алеко Константинов.
"Ганьо Сомов е човекът, за когото има запазени най-много данни като снимки и описания в сравнение с останалите реални личности, послужили за създаване на прочутия Алеков герой", ни казва Румен Сомов и продължава:
Повечето неща в музея са правени на ръка, с много любов и с лични средства на самия Румен Сомов, който работи цели 11 години за музея, а днес казва, че това е сбъдната негова мечта. Много се радва, че посетителите не се фокусират само върху образа на Бай Ганьо. Хората се интересуват най-вече от историята и малко познати факти, до които Румен Сомов достига сам, изследвайки епохата на своя именит предшественик.
Сред ценните експонати на музея в село Енина e оригинален печат на българския павилион от изложението в Чикаго – мястото, на което се е състояла срещата между писателя и прототипа на героя му.
Зад витрините е подредена и малка колекция от карикатури и писма от писателя Чудомир, автографи от Георги Калоянчев – известен с ролята си на Бай Ганьо, и десетки редки документи от епохата на Алеко Константинов. Своето място в музея намират също над 300 книги, картини и фотографии, свързани с Алеко Константинов и Бай Ганьо.
Снимки: БТА, БГНЕС, Румен Сомов
Сладкото изкушение "Га́раш" е торта, чиято история е много любопитна и заслужава вниманието както на интересуващите се от история , така и на любителите на безспорните ѝ вкусови качества. Създателят ѝ е австро-унгарецът Коста Гараш. Смята се, че..
В рамките на официалната визита на българска правителствена делегация в Черна гора се проведе среща между министрите на туризма на България и Черна гора Мирослав Боршош и Симонида Кордич. Сред основните теми бе подетата от българското Министерство..
България се позиционира на картата на здравния туризъм като конкурентна дестинация, предлагаща качествен продукт на европейско ниво. Това каза пред БТА д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, във връзка със..