Алеко Константинов е първият писател интелектуалец на българската литературна сцена. Той е познат като журналист, публицист, езиковед с голямо влияние в обществения живот от края на XIX век. Още приживе двете най-известни Алекови произведения "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо" се превръщат в първите бестселъри, написани в България. Сатиричните разкази за премеждията на героя, който определяме като събирателен образ на типичния българин "Бай Ганьо", пък се нареждат сред най-превежданите и разпознаваеми творби от страната ни.

Алеко Константинов е възприеман като човек с изострена съвест и сетива за недъзите на българското общество. Но образът му не може да бъде отделен от неговия герой Бай Ганьо. Дори има спор кой е по-известен – дали писателят или героят. Затова е много важно как се ражда идеята за "Бай Ганьо”.

Литературната критика все още обсъжда дали това е национален образ, т.е. дали Бай Ганьо носи типичните черти за българина и черпи от народопсихологията ни или е социален тип. В своя герой Алеко пресъздава образа на буржоата, на новобогаташите и парвенютата от края на XIX век. Книгата е политическа сатира, която осмива управляващата върхушка, затова и критиката определя Бай Ганьо като събирателен образ на политическия елит от онова време.

Бай Ганьо не притежава чувство за мярка, деликатност и вежливост, той е в пълен контраст с възпитанието и ценностите на модерна Европа. Неговият създател подчертава, че героят му е не само човек без идеали, но и алчен, ненаситен, с пословична безскрупулност.

Един атентат заради политически разногласия през 1897 г. слага край на живота на писателя Алеко Константинов. Тогава обществото ни е белязано от крайни разделения, вражда, омраза, актуално е и разделението на русофили и русофоби. Подобни нестихващи дрязги довеждат до политическата криза в България.

Онези времена много приличат на днешните, макар и да не се стига до трагични крайности. Надеждата на Алеко, изразена в едноименната му творба, продължава да е актуална и в наши дни. А тя е, че някой ден Бай Ганьо ще се събуди и ще бъде различен от познатия ни сатиричен герой.

Надеждата, че ще настъпи така желаната промяна стои и зад новооткрития музей на Бай Ганьо в подбалканското село Енина – родно място на Ганьо Сомов, един от най-разпознаваемите прототипи на Алековия герой. Той е човек от народа, когото Алеко Константинов среща при посещението си на търговското изложение в Чикаго.

Вратите на музея днес отваря Румен Сомов, също от село Енина и правнук на човека, послужил за прототип на Алековия герой. Всичко в експозицията Румен събира сам с помощта на семейството си и свои приятели. Със собствен труд дори стяга изоставената къща, която някога е била дом на виден партизанин в центъра на селото. И докато София се гордее с прекрасен паметник на Алеко Константинов, Енина си има паметник на Бай Ганьо, а вече и къща-музей в негова прослава.

Интересът от страна на туристите не закъснява. Хората започват да прииждат още в първите дни след откриването на музея. Интересува ги най-вече историята и колекцията от артефакти, които свидетелстват за времето, в което е живял Алеко Константинов.

"Ганьо Сомов е човекът, за когото има запазени най-много данни като снимки и описания в сравнение с останалите реални личности, послужили за създаване на прочутия Алеков герой", ни казва Румен Сомов и продължава:

Повечето неща в музея са правени на ръка, с много любов и с лични средства на самия Румен Сомов, който работи цели 11 години за музея, а днес казва, че това е сбъдната негова мечта. Много се радва, че посетителите не се фокусират само върху образа на Бай Ганьо. Хората се интересуват най-вече от историята и малко познати факти, до които Румен Сомов достига сам, изследвайки епохата на своя именит предшественик.

Сред ценните експонати на музея в село Енина e оригинален печат на българския павилион от изложението в Чикаго – мястото, на което се е състояла срещата между писателя и прототипа на героя му.

Зад витрините е подредена и малка колекция от карикатури и писма от писателя Чудомир, автографи от Георги Калоянчев – известен с ролята си на Бай Ганьо, и десетки редки документи от епохата на Алеко Константинов. Своето място в музея намират също над 300 книги, картини и фотографии, свързани с Алеко Константинов и Бай Ганьо.

Снимки: БТА, БГНЕС, Румен Сомов