Яна Тодорова е екскурзовод и учител. От 2019 г. е член на Асоциацията на екскурзоводите в България, но работи като такъв още от 2006 г. Използва всяка възможност за това и днес, особено в рамките на програмата "Образователни маршрути", подкрепена от Министерството на образованието и науката. Вече три години чрез нея ученици от неделните училища могат и пътуват из България, да я опознаят и заобичат, като храната, транспортът, нощувките и таксите за посещение на музеи се покриват изцяло със средства по програмата.

Поводът да поговорим с Яна обаче е свързан с опита, който има и предизвикателствата, които среща в работата си като дистанционен учител в Българското неделно училище "Кирил и Методий" в Париж. Макар към момента да преподава български език и история само там, допреди няколко години съумява да провежда часове и в още две училища:

"През 2020 година бях на една конференция в северноирландския град Арма – спомня си Яна Тодорова в интервю за Радио България. – След нея се установи, че учениците имат нужда да учат в дистанционна форма, а учителите им не бяха подготвени. Затова станах дистанционен учител в школото "Иван Вазов" в град Арма. Няколко месеца по-късно колегите от неделното училище "Българче" в Неапол също поискаха да им "ударя едно рамо" и така изведнъж преподавах в три неделни училища."

Подготовката и провеждането на учебните часове с толкова много и различни по възраст ученици, които са между 5. и 12. клас, със сигурност не е лесна задача. Трудности има както по отношение на работата с някои от учениците, така и такива от чисто логистично естество, свързани с часовете, които в различните училища, в които Яна преподава доскоро, са ту следобед и вечер през седмицата, ту през деня в събота и неделя. Освен това:

"Учениците са от различен тип семейства. Някои са от изцяло български семейства, преселили се в чужбина, за да работят. Други са родени в чужбина, а трети са били съвсем малки, когато са напуснали България и образователната система. Така че това са ученици, които имат много голяма и богата езикова култура и действително не за всички българският е първи език. При някои деца се усеща акцент, неправилно поставени ударения на думите, но най-ценното при срещите с тях е тяхното желание да учат, макар двата часа български език и по един час история и география на седмица да са крайно недостатъчни, за да може да се поддържа езикът."

Затова от педагогическа гледна точка е удачно часовете да бъдат разделени в два дни от седмицата – един делничен и един през уикенда. Специално във Франция подобно нещо е възможно, тъй като в сряда следобед държавните училища нямат часове, а времето се използва за извънкласни дейности, спорт и изкуство.

Яна посочи, че в Българското неделно училище "Кирил и Методий" съществува проблем, който е общ за всички неделни училища по света – ученици спират да посещават учебните часове поради определено решение на родителите.

"Два от аргументите им са натоварената програма в общообразователните училища в съответната страна и трудността да устоят на подобен ритъм. Второто е свързано с личния характер на детето и семейството. Решението на такъв проблем е дистанционната форма на преподаване, защото понякога придвижването на учениците до училището в съответния град е възможно да отнеме повече от час или два. Именно такъв е примерът, който ще ви дам. Имам ученици, които се включват в събота сутрин от Австралия. Часовата разлика не им пречи – присъстват в часа, след това вечерят и си лягат. Така че е изцяло въпрос на личен характер и желание да се поддържа езикът, културата, традицията и връзката с България."

Според Яна, за да бъде решен проблемът с необходимите за функционирането на неделните училища кадри, е хубаво да започне по-активното наемане на дистанционни учители, без значение в коя точка от света се намират. Необходим е единствено стабилен интернет, с който връзката се осъществява за секунди.

Снимки: личен архив на  Яна Тодорова