Моника Евстатиева е журналист, който работи като старши продуцент на отдела за разследвания на американското обществено радио NPR. Родена е в София, като малка мечтае да се занимава с реклама, но работата ѝ в благоевградско радио разпалва страстта към журналистиката. Изучава стандартите на професията в Американския университет в Благоевград, а след това и във Вашингтон, след което като стажант успява да стане част от екипа на общественото радио на Америка. 

През 2019 година напуска за кратко общественото радио и започва работа в аудио отдела на New York Times. Този период трае по-малко от година, след което тя отново се завръща в NPR. Малцина в днешния бурно променящ се свят успяват да се задържат на едно и също работно място в продължение на цели 19 години, но българката открива причина за този устойчив избор в динамиката на професията и в добрия екип, от който е изключително важна част.

"Хубавото на една голяма медия – макар нашата да не е най-голямата, около 1000 души работят на нюзрума – е, че аз непрекъснато си сменям отдела, в който работя. Така имаш илюзията, че работиш на много различни места, но всъщност си на едно и също. Започнах в едно предаване, на една позиция, после преминах в друго на друга, а след това започнах да пътувам в чужбина като продуцент" – разказва Моника Евстатиева в интервю за Радио България и разкрива една любопитна особеност от работата в американските медии:

"При нас продуцентите и кореспондентите много често правят едно и също, защото подготвяме всичко. Ние сме онези, които определят къде ще отидем, с кого ще говорим и съответно го организираме, а водещият след това идва и записва интервютата. Аз много харесвам да съм продуцент, защото като такъв имам много свобода какво да правя. А от друга страна сме и малко незаменими – без нас не може нищо да се свърши и затова съм сигурна, че винаги ще имам работа" – казва с усмивка българката.  

Често дори въпросите, които водещият трябва да зададе на събеседника, са предварително подготвени от продуцента – признава събеседничката ни, но допълва, че ако имат достатъчно време, водещите също са част от процеса и променят сценария, за да звучи близко до техния начин на изразяване. Затова е много важно да си наистина добър продуцент, който знае как да "пише с гласа на водещия" – обяснява ни Моника Евстатиева.

В отдела за разследвания на общественото радио на САЩ подготовката, провеждането и самият процес на съставяне и публикуване на даден материал понякога отнемат месеци, дори години. Трудът обаче си заслужава, а Моника обикновено работи по 3-4 теми едновременно:

"Последните три, които направих, са невероятно различни – едното е за бойците от Ислямска държава, които сега се намират в лагери, разположени в Северна Сирия и желанието на целия свят е държавите, от които идват, да си ги приберат. Тъй като, ако те избягат, има шанс терористичната организация да бъде отчасти възстановена. Направихме разследване и какво се случва на децата, родени там, особено ако са с родители от различни държави, каквито са почти всички там. Друго разследване, по което работя, е свързано с Афганистан – какво се случва, когато съюзниците, с които си бил 20 години, изведнъж те предават. Наскоро приключи една програма, която помагаше на афганистанците, преселили се в САЩ, да бъдат защитени от депортиране. Възможно е, ако те се върнат в Афганистан, талибаните да ги заловят и убият. Трета тема е свързана със съдиите в САЩ, които имат важна роля за демокрацията в държавата, но често малтретират някои от по-младите си служители, защото се чувстват като "крале във своите царства", които никой не може да спре."

Процесът по подготовката на едно журналистическо разследване обаче има още няколко етапа, преди да стигне до аудиторията.

"Моят процес на работа не свършва с това да напиша репортажа – продължава Моника. – После девет различни хора го четат. Първи са редакторите, после са онези, които се занимават с етика и стандарти, после го четат юристи – минава през толкова много хора, че всичко винаги е много проверено. А за човека, който потребява новини е важно да ги чете в медиите, които са уважавани, проверяват фактите и казват истината."

Борбата с фалшивите новини, във всяка от които винаги има доза истина, е друго сериозно изпитание за Моника, с което се сблъсква ежедневно. Има и работещ модел, който помага за ориентацията в информацията – да разглеждаме всяка подобна новина като един пъзел:

"Когато слагаш части от пъзел, една върху друга, ти създаваш една кула и започваш разследване. Махаш всяка от частиците и си казваш, че това е грешно, защото е извадено от контекст, а това е грешно, защото е извадено от друг контекст и ето, че стигаме до единствената част от информацията, която е истина и всичко друго е сформирано около нея."

В динамичния професионален свят, в който живее близо две десетилетия, Моника рядко среща сънародници – с изключение на двама души, почти не познава свои колеги българи в САЩ.

"Много бих се надявала да има повече българи в бъдеще. Да работиш като журналист в чужбина, на чужд език е много трудно, ако не започнеш като много млад. Когато вече си изграден журналист в България, е много по-трудно да пробиеш."

Днес Моника Евстатиева е щастлива с професионалната си реализация – "Нито един ден в журналистиката не е като предишния и никога не е скучно – малко хора могат да кажат това за своята професия".