Историята и житейският опит на художника Кирил Желязков заслужават вниманието на онези хора, които никога не спират да мечтаят. Роден в Ямбол, Кирил открива артистичните си заложби, благодарение на учител по рисуване, който съветва родителите му – шофьор и счетоводител – да помислят сериозно и да го изпратят първо в паралелка с усилено изучаване на рисуване, а след това и в казанлъшката художествена гимназия:

"Родителите ми бяха против, защото още на 13-14 години трябваше да живея на квартира, в друг град, но с упорство успях да вляза първи в гимназиите в Казанлък и Сливен, след което пет години изучавах изящни изкуства в Града на розите. След това кандидатствах в художествената академия в Париж. Завърших 12 клас и близо 9 месеца учих френски, но пет дни преди да замина ми отказаха виза поради неизвестни причини. Идеята за Франция приключи и аз влязох за една година във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. След година кандидатствах в София, приеха ме и започнах живота си в там."

Скоро обаче, наблюдавайки развитието на изкуството у нас, Кирил решава, че би искал да опита късмета си в САЩ. През 1997 година имейлите и изобщо достъпът до интернет все още са рядкост, но се възползва от служебното място на свой приятел:

"Успяхме да изпратим масов имейл до над 300 университета в Америка, като той гласеше: "Здравейте, аз съм Кирил Желязков, художник от България, искам да се запозная с вашите условия, за да кандидатствам потенциално в дадената институция" – спомня си днес българинът. – До две-три седмици, те започнаха да изпращат каталози на адреса ми в Ямбол. Аз все още не говорех английски, но друг приятел ми помогна да се ориентирам къде биха ми дали някаква стипендия."

Избира Колеж по изкуствата "Савана" в Джорджия, където стипендията от 15 000 долара покрива около половината от образованието. Освен снимки на 32 негови творби, при кандидатстване се изисквало владеене на английски език и доказателство за 20 000 долара в лична банкова сметка. Тъй като не отговарял на последните две условия, Кирил рискувал и изпратил само своите рисунки. Творбите дотолкова впечатлили президента на колежа, че той отпуска на българина една от едва шест президентски стипендии, които покриват цялото му образование там, с всички необходими материали, подслон и храна. Единственото, което трябвало да си осигури сам били самолетен билет и виза, която се превръща в поредно сериозно препятствие. Причината е, че в посолството не му повярват, че е художник. Налага се да отиде втори път, за да представи и на служителите свои картини:

"Дадоха ми визата и на 15 март 1999 г. тръгнах за колежа "Савана". Започнах живота си тук с 40 долара в джоба, две ризи и два чифта дънки. През първата година изучавах изцяло английски и започнах, въпреки че всичко беше покрито и нямах нужда от пари, да си изкарвам допълнителни средства, рисувайки портрети на една улица."

Така Кирил Желязков успява да завърши бакалавърската си степен за две години –  време, през което опознава средата, участва в малки изложби в локални галерии. Посвещава се на модерното изкуство, успява да се запознае с Христо Явашев-Кристо и съпругата му Жан-Клод. Макар до този момент да не познавал творчеството на световно признатия български авангардист, няколкото разговора с Кристо помагат да се зароди идеята за най-емблематичното произведение на Кирил – "Оранжевата стъпка". 

Творбата представлява картина, простираща се на площ от 400 метра дължина и 6 метра на височина. Разделена е на 128 платна, всяко с височина 6 и ширина 3 метра. Днес Кирил с удоволствие разкрива как е създадено мащабното произведение – завръща се в България за две години, затваря се в училищен физкултурен салон в Ямбол, запасен с пет тона боя и специален винил, който издържа на всякакви атмосферни условия и започва да твори:

"Идеята беше изложбата да бъде изложена поне за един месец навън, което означава, че може да завали, да има слънце, вятър и т.н. Това са 128 платна с височина 6 и ширина 3 метра, което все още я прави най-голямата изложба в света, създадена по свой собствен начин. Бях предизвикан от факта, че галериите определят дали ти си успял художник, в зависимост от това дали имаш изложба в някоя престижна зала. Това ме дразнеше, защото се виждаше, че всичко става с връзки. Затова аз твърдя, и го вярвам до днес, че светът става моята галерия, тоест дори да изложа картините пред собствената си къща, аз съм човекът, който може да си каже колко е успял."

Кръщава проекта си "Оранжевата стъпка", слагайки отпечатък в оранжево от своето ходило на всяко от платната. И ако се чудите защо точно оранжево – просто това е любимият цвят на Кирил Желязков. Творението му предизвиква фурор в градския парк на Ямбол – на откриването на изложбата през 2007 г. присъства лично президентът Георги Първанов. А след това триумфира при представянията в САЩ, сред които се открояват тези в град Савана и в Палм бийч, Флорида, по време на реномиран голф турнир.

Още за живота и успехите на сънародника ни в САЩ, очаквайте в следваща публикация, през втората половина на месец юли.

Снимки: личен архив на Кирил Желязков, Kiril Art Jeliazkov