Проектодокладът за напредъка на Северна Македония по пътя на европейската ѝ интеграция е гореща балканска тема в последните седмици, след като докладчикът Томас Вайц включи в документа понятия като "македонска идентичност" и "македонски език" – формулировки, отхвърлени категорично от България. Текстът предизвика незабавна реакция от страна на българските евродепутати, но беше приет от Комисията по външни работи в Европейския парламент. Това доведе до допълнителна консолидация на българските представители в ЕП, а на 1 юли Сдружението на "Потомците на бежанци и преселници от територията на Северна Македония" изпрати специално писмо до Дейвид Макалистър, председател на парламентарната комисията по външни работи в Европейския парламент (ЕП). От Сдружението питат, какво налага включването на категориите "македонска идентичност" и "македонски език" в доклада на ЕП от 2025 г. за напредъка на Северна Македония по пътя за интеграция в ЕС? Съпредседателите на сдружението проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев и Илия Стояновски подчертават, че в становищата на Еврокомисията от 2023 и 2024 г. за напредъка на Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до "македонска идентичност" и "македонски език".

• Ивайло Вълчев: Всички български евродепутати сме единни по казуса с РСМ

• Нови трусове по оста София-Скопие: ще успее ли България да отстои интереса си в ЕП

"Поставяме въпроса, каква е връзката между напредъка на една държава по пътя към европейската интеграция и идентичността на част от нейното население. Казваме част и веднага подчертаваме, че ние сме направили запитване каква именно "македонска идентичност" имат предвид? Тъй като идентичността е категория, която не е фиксирана. Мисля, че председателят на тази комисия ще бъде шокиран от нашите въпроси. Самият той едва ли си е давал сметка колко сложни могат да бъдат едни взаимоотношенията между балканските държави и как намесата на ЕП, вместо да съдейства за намаляване на напрежението в нашия регион, на практика обслужва интересите на външни за Европа сили", обяснява Спас Ташев, който е доцент в Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките. Пред Радио България той прогнозира, че мнозинството в ЕП на 8 юли няма да подкрепи идеята за самостоятелно включване на изразите "македонска идентичност" и "македонски език" без някаква определителна добавка, например "модерен или съвременен". Ученият изказа благодарност към всички български евродепутати, които са се ангажирали да проследят бюрократичното придвижване на официалното запитване в Комисията по външните работи на ЕП.

• ЕП ще отхвърли изразите "македонска нация и език" от доклада за напредъка на Северна Македония

"В нашето писмо поставихме и въпроса защо, когато се посочва в доклада на ЕП "македонската идентичност", не се посочват и другите идентичности на останалите етнически групи, които живеят там, съобразно конституцията на Северна Македония? Там имаме признати народности – албанци, турци, роми, власи, сърби. Тези идентичности също липсват. За нас това е дискриминационен подход и един много важен въпрос. След като ЕП и ЕС са приели в своята рамкова позиция от 2022 г., че промяната на конституцията на Северна Македония чрез вписването на българската общност е условието за започване на преговори за реално еврочленство, защо сред изброяването на идентичности липсват българите?" – пита Ташев. 

Анализаторът на демографските процеси на Балканите припомня, че никога България не е оспорвала наличието на съвременна македонска идентичност и не оспорва правото на нейните носители да я декларират и изявяват.

"Същото важи и за правото им да наричат езика си македонски, тъй като това е право на гражданите на Северна Македония. Но в същото време тези, които се декларират като македонци, нямат право да забраняват на лицата, които желаят да съхранят своята българска идентичност, да продължават да наричат своите майчини диалекти български. И доколкото македонският език е създаден на базата на местните български диалекти и доколкото носителите на българска идентичност продължават да наричат тези диалекти български, ние в един момент стигнахме до нещо аналогично между това, което ставаше в Молдова доскоро. Там дълго време, дори в момента по конституция, официалният език е молдовски, но навсякъде вече този молдовски език се нарича румънски. Дори в самите учебници, с които учат учениците в Молдова, вече езикът не е молдовски, а румънски. Така че на първо време смятам, че местните българи, граждани на Северна Македония, ще имат право да наричат диалектите си български", коментира ученият.

Демографът цитира и важни за идентичността в Северна Македония официални статистически данни.

"За миналата година броят на новородените македонци е 41%. Тоест вече над 50% от новородените са други. Другите идентичности ще започнат да надделяват над македонската така или иначе, ако не се започне един процес на консолидация на базата на ролята на българския език, българската култура, които традиционно са били обединяващи. Дори по време на османското владичество езикът на улицата, на пазара е бил български – за да се разберат търговците, представителите на другите етнически групи са прибягвали до българския език, т.е. това е била спойката на обществото. Сега в момента, ако питате мен, в Старата чаршия в Скопие доминира албанският език. Като за това не са виновни албанците", подчертава изследователят.

Снимки: БТА, БГНЕС, euronews.com