На 16 юли възпоменаваме свети свещеномъченик Атиноген, епископ Севастийски и 10-те му ученици, света мъченица Юлия девица и свети мъченик Йоан Търновски.

Светият мъченик Атиноген и десет негови ученици, пострадали за Христос, по време на гоненията на християните в град Севастия, при император Максимиан през ІV век.

В града, където Атиноген бил епископ, дошъл жесток владетел. Като научил, че християнството се е разпространило широко, благодарение на проповедите на стареца, наредил да го изправят на съд, заедно с учениците му. Мъчениците отказали да принесат жертви на езическите идоли и след като изтърпели жестоки изтезания, били обезглавени.

Свети Атиноген издържал мъките с достойнство и Господ удостоил светеца да чуе гласа Му преди смъртта си, провъзгласявайки обещанието, дадено на мъдрия разбойник: "Днес ще бъдеш с Мен в Рая."

Света мъченица Юлия е родена в Картаген, в християнско семейство, но като момиче е била пленена от персите и продадена в робство в Сирия.

Тя вярно служила на господаря си езичник, но живеела благочестиво, спазвала постите и усърдно се молила на Бога.

Веднъж, на път за Галия, корабът на господаря ѝ, натоварен със стоки акостирал на остров Корсика. Опиянени от вино, търговецът и неговите спътници заспали. Корсиканците, разбирайки, че света Юлия е християнка, я разпнали на кръст.

Ангел Господен съобщил на монасите от манастир на съседен остров за смъртта на светата мъченица и те я погребали в църквата на своя манастир.

Източниците посочват различно време на смъртта ѝ - V или VII век.

Около 763 г., мощите на света мъченица Юлия са пренесени в женски манастир в град Бреша.

Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Баща му въртял голяма търговия с Германия и Италия, но през 1812 г. той фалирал и починал. Починала след него и жена му.

Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар, но се замесил в някакъв заговор и турците го арестували. Обесили сподвижниците му, но той от страх припаднал и турците го склонили да приеме мохамеданство, за да остане жив.

Осем месеца по-късно, в него заговорила съвестта и не намирал покой ни денем, ни нощем.

Някой си йеромонах Йеротей, от Светогорския манастир Каракал, го посъветвал да се приготви с пост и молитва за мъченичество.

Йоан публично изповядал Христа от наболялата си душа и прокълнал Мохамед.

Останал непоколебим в своята християнска вяра и след увещания и след мъчения. Подложили го на продължителен жесток побой, но той не издал и един стон – само тихо повтарял: "Помени ме, Господи, в царството Си!"

Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, заедно с мнозина, които свидетелствали, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. Не вкусил ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.

След седем дни го извели в градското съдилище и три пъти го питали: "Мохамеданин ли си или християнин?" Той и трите пъти отговарял: "Християнин съм и желая да умра за Христа!"

Обесили го извън града и мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце.

Било е събота, в 12 часа през деня, на 16 юли 1822 г. 

Не е известно къде са го положили.