Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Църковен календар – 17 юли 2025 г.

Снимка: архив


На 17 юли почитаме света великомъченица Марина.

Света Марина е родена в Антиохия Писидийска (в Мала Азия, днешна Турция). Баща ѝ е бил езически жрец. По това време император Диоклециан (284 – 305) започнал гонение на християните, така че много вярващи били принудени да се крият в пещери и пустини.

Когато Марина била на дванадесет години, тя била кръстена. След като научил това, баща ѝ се отрекъл от нея.

Един ден, на петнадесетгодишна възраст, Марина пасяла овце. Владетелят на този регион минавал оттам, бил очарован от красотата ѝ и ѝ предложил брак. Предал я на грижите на знатна жена, надявайки се, че тя ще убеди момичето да се отрече от Христос, но Марина отказала да отстъпи от вярата.

Подложена била на жестоки мъчения, но Божията благодат изцелявала раните ѝ.

По време на мъченията земята се разтресла, оковите паднали от ръцете на Марина и над главата ѝ заблестяла необикновена светлина, в която кръжал гълъб със златна корона в човката си. Изуменият народ започнал да възхвалява Бога. Владетелят заповядал да екзекутират Марина и всички повярвали в Христос.

В този ден заедно с нея обезглавили 15 000 души.

Мощите на великомъченица Марина са били съхранявани в Константинопол до превземането на града от кръстоносците през 1204 г. Западната църква почита света Марина, наричайки я Маргарита Антиохийска. Много храмове са посветени на нея.

У нас на нея е посветен манастирът "Св. вмчца Марина", край село Каран Върбовка, Русенско, девическият манастир, изворите и параклисът "Св. вмчца Марина" в с. Сяново (Тутраканско), църкви и параклиси, посветени на мъченицата има в София. В Пловдив, в митрополитската катедрала "Света вмчца Марина", се намира част от мощите ѝ – кост от дясната ѝ ръка, а във Велико Търново храмът, посветен на нея е построен от Колю Фичето. Името ѝ носят още скалната църква в Карлуково, храмовете във Варна, в Дебелец, в Пещера и др.

Най-ранните изображения на светицата се намират в Боянската църква (1259 г.), в манастира "Св. Марина" в Карлуково (ХІV в.) и в църквата в Долна Каменица (също от ХІV в.).

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

По публикацията работиха: Дарина Григорова, Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Три погледа на български историци към Съединението на България от 1885 г.

През юли 1878 г., след десетата по ред Руско-турска война, на Берлинския конгрес населените с българи земи на Балканите са поделени на 5 дяла. Северна Добруджа е предадена на Румъния. Сърбия получава Нишкия санджак. Земите между Дунав и Стара планина,..

публикувано на 06.09.25 в 07:10

Църковен календар – 6 септември 2025 г.

На 6 септември възпоменаваме чудото в Колоса, извършено от св. архангел Михаил Колоса е древен град в югозападната част на Фригия , близо до Лаодикия и Йерапол (днешна Турция). Там, в най-ранните християнски години е звучала..

публикувано на 06.09.25 в 06:00

Ценни експонати разказват за Съединението, прокламирано преди 140 г. в Пловдив

Годината е 1883-а. По проект на архитекта Пиетро Монтани, в град Пловдив започва строителството на сградата на Областното събрание на Източна Румелия – автономна българска провинция в рамките на Османската империя, едната от частите на разпокъсаната..

публикувано на 05.09.25 в 12:05