Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пианистката Донка Ангъчева: Искам да създавам нещо хубаво и смислено

"България има невероятна културна история и прекрасна музика, която трябва да бъде чута"

Снимка: angatscheva.com

Едно от най-разпознаваемите лица на австрийската музикална сцена – родената в Пловдив Донка Ангъчева, от няколко години е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка "Бьозендорфер" (Bösendorfer Artists), сред които са легендарни пианисти като Артуро Бенедети Микеланджели, Алфред Брендел, Андраш Шиф, Кристоф Ешенбах, Рудолф Бухбиндер.

Музикант с ярка европейска кариера, успешен мениджър и създател на инициативата Die Kunst in Österreich lebt weiter ("Изкуството в Австрия продължава да живее"), Ангъчева е обявена за Жена на годината в категория "Изкуство и култура" на австрийското списание LOOK! през 2023 г. Възпитаничка е на Университета за музика и сценични изкуства във Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien). Специализирала е в Музикалната капела "Кралица Елизабет" (La Chapelle Musicale Reine Elisabeth) в Белгия. Лауреат е на много български и световни конкурси, солист на престижни оркестри, преподавател, член на жури и ментор в телевизионен формат на ORF. Реализирала е девет компактдиска и има над два милиона и половина слушания в Spotify – забележително постижение за класически музикант. Свирила е в някои от най-големите световни зали като Музикферайн и Концертхауз във Виена, Тонхале в Цюрих, Флаже в Брюксел. Ангъчева поддържа различни социални и културни каузи, рекламно лице е на известна марка бижута. 

В началото на 2024 г. е включена в класацията на Forbes "Топ 70" на знаменитостите за 2023 година. Тя е вицепрезидент на известното Международно дружество "Шопен" (Internationale Chopin Gesellschaft), а от октомври 2025 г. ще бъде негов президент.

Първия си урок по пиано Донка Ангъчева получава в родния си град на петгодишна възраст. На десет участва в концерт с Пловдивската филхармония. За пътя си разказва в ексклузивно интервю за Радио България, което направихме след нейното участие в Международния фестивал на камерната музика в Пловдив през юни. Всичко започва от един… акордеон!

"Това беше акордеонът на вуйчо ми, който ме впечатли още когато бях на 4-годишна възраст. И аз казах, че искам да правя това, което той прави. Тогава мама ме записа на акордеон. Впоследствие нейна приятелка я посъветва, че по-добрият инструмент за мен би бил пианото. Първата ми учителка по пиано – г-жа Поля Костова, много ме вдъхнови и ми даде стабилно начало. После – г-жа Мария Славова и г-жа Дияна Славова. Да, в Пловдив съм се утвърдила като музикант. Много съм благодарна на моите педагози и виждам колко е важен началният път на един артист, първите стъпки, които той поема. Защото моите преподавателки ми показаха един по-добър свят, към който аз винаги съм се стремила. Дори това, че те и двете говореха перфектно френски, много ме впечатляваше."


Запитана дали ѝ се е налагало да свири с часове, Донка усмихната отговаря – напротив! Като дете с малко усилия е постигала много. Когато родителите на нейни приятели питали майка ѝ много ли свири, отговорът все бил: "Не, тя непрекъснато играе на улицата". Вероятно не е била принуждавана да прекарва дълги часове на пианото, защото родителите ѝ, макар и хора обичащи музиката, не са били професионални музиканти. Имали са по-непретенциозна професия – готвачи. Но винаги много са подкрепяли дъщеря си, защото са виждали, че свири с огромно желание. "Развивах се много бързо" – спомня си тя. "Започнах да печеля конкурси. Приеха ме на първо място в Музикалното училище, което беше сензация, защото бях просто едно дете от краен квартал, без родители музиканти, това беше странно… Просто бях много щастлива! Имах щастливо детство с моето пиано, с моите мечти, с моите преподавателки". Освен музиката като дете много е обичала книгите, въпреки че е имала малко време за четене.

Обожавала "Малкият принц". В Стария град имала две любими книжарници. Днес страда, защото съвсем не ѝ остава време: "просто това ми остава една мечта – да имам повече време за четене на книги, не само на ноти".

Виена също е нейна детска мечта. Неведнъж е разказвала как на 12 години гледала филм за Йохан Щраус. Най-силно я впечатлила музиката, но и сцените на черно-белия екран, катедралата Свети Стефан, тоалетите на виенчанките, виенската атмосфера. Когато е на 17 заминава за Австрия. Конкуренцията е жестока: около 160-180 кандидати от цял свят в съревнование за 20 места, 10 от които за чужденци и 10 – за австрийци. Донка е приета в класа на легендарния професор Хайнц Меджиморец, което за нея е щастие и повече от сбъдната мечта. Какво ѝ дава обучението точно в този университет?

"Не ми попречи, не се наложи да променя моя стил на свирене. Моят професор само придаде една виенска нотка на изпълненията ми. В никакъв случай не ми взе от емоцията. Той казваше: "Това, което теб те прави много специална, е точно тази емоция, с която свириш. Запази тази "мъжка интерпретация", но искам да вмъкна нотка на финес, на виенска изтънченост". Това, което ми даде Виена, е борба, вяра в себе си. Защото онзи свят е доста, доста труден. Човек първо трябва да оцелее, да се утвърди. Трябва да притежава нещо, което да е много по-специално от това, което притежават другите. Всичко, което възпита у мен виенският университет и виенският свят, може би аз съм имала това вече в себе си, но ми се даде възможност да достигна измерение, което винаги съм искала и наистина съм благодарна за всичко, което ми се случи."

Дали споменатата от професора "мъжка интерпретация" идва от обучението в България и школата, изискваща сила и виртуозна техника – така наречената "руска школа", на която нашите пианисти са наследници?

"Да, моята преподавателка много държеше на техниката. От малка съм израснала с произведения на Лист. Беше стабилно техническо възпитание. Освен това условията, в които израснахме ние като деца – много често нямахме парно отопление и моята баба ми беше изплела ръкавици без пръсти, за да мога да свиря. Спомням си, че често нямахме и ток – на свещ съм свирила. На някои инструменти, на които се разсвирвахме, липсваха клавиши. Затова моята цел, желание, мечта беше с всичките събрани средства от галата, която направих тази година, да закупим инструмент за Пловдивското музикално училище. Аз съм артист на Бьозендорфер, това беше за мен абсолютен приоритет. В идните седмици децата ще получат инструмента, за който ние се потрудихме". Събитието, което Ангъчева споменава, е организираната от нея "Гала на българската култура и музика", проведена за първи път на 25 май 2024-та. Тази година концертът се състоя на 22 май, в зала "Брамс" на Музикферайн.


На най-реномираното място за музика във Виена Ангъчева събира забележителни български музиканти от всички жанрове – защо?

"Знаете ли, аз съм човек, който винаги иска да създава нещо хубаво, нещо смислено. За мен България е… тя остава завинаги в сърцето ми. Тук съм започнала, възпитана съм като пианист. В Австрия съм се утвърдила. За мен беше приоритет да направя нещо, което да свърже тези два свята. Да акцентирам, че България е страна с много култура, с невероятна културна история. Ние имаме прекрасна музика, която просто трябва да бъде чута. Реших да направя културен мост между двете страни. Да събера наистина огромни таланти, защото не само в Австрия има таланти. За мен Австрия е едно произведение на изкуството – там всичко е талант, всичко е красота, всичко е музика и култура. Но ние в България имаме същото. Много ценя моите колеги и реших да представя българската музика по най-достойния начин на престижна сцена".

Когато казвам, че съм чувала, че в Австрия отношението към българите е много добро, че политическите и културни връзки са много активни, а австрийците се отнасят добре към българите, Донка Ангъчева потвърждава:

"Да, вярно е, наистина, особено към музикантите, към хората на изкуството австрийците имат голям респект. Още от времето на големите ни оперни звезди като Гена Димитрова, оттогава в Австрия гледат на българите с голямо уважение и знаят, че в България класическата музика е на много високо ниво… Ние сме народ, който наистина трябва да бъде ценен. Затова създавам такива прекрасни събития. Мисля, че това трябва да стане традиция в Австрия".

Самата тя не пропуска случай да свири българска музика. Споменава "едно прекрасно произведение" на нейния колега - пианиста Милен Кукошаров, с когото е израснала в Музикалното училище в Пловдив и който ѝ е посветил авторската си пиеса "Фантазия Хромантик" (Fantasie Hromantique), включена и в последния ѝ звукозаписен проект – албума "Спомени от детството" (Childhood memories). На българските галаконцерти във Виена досега са изпълнявани предимно съвременни композитори, но за Ангъчева Панчо Владигеров и Димитър Ненов са автори, с които е израснала и много иска да ги включи в програмата следващата година.

Свирила е с реномирани състави, оркестри, диригенти. Срещата с кой от тях е била най-ярка и запомняща се?

"Наистина имам много срещи с действително с прекрасни диригенти, но най-ярката и най-истинската ми среща беше с Росен Гергов – нашия, български диригент. С него сме завършили заедно Университета във Виена. Още на първата репетиция изсвирихме един път произведението от начало до край и то просто беше едва ли не като за запис. Казах: "Росене, ние с тебе все едно сме творили цял живот заедно". Такива срещи понякога се случват и това е много хубаво, защото човек вижда, че сродни души все още има".

Донка Ангъчева и Росен Гергов
Моля я да разкаже "любовната си история" с прочутата марка Бьозендорфер, наричана "олицетворение на виенската традиция за тоново извличане и музициране". Какво означава да си в списъка с представителни изпълнители на тази фирма?

"Това е от една страна много хубаво, естествено. Но от друга страна, е задача с повишена трудност… Просто ти трябва да си в състояние да пресъздадеш по най-добрия начин това, което си ти; и по най-добрия начин това, което има самият инструмент. Така че отговорността е голяма, но аз вече от много време свиря на инструментите Бьозендорфер. Чувствам се като вкъщи, когато свиря на тях и това е прекрасно. Самите инструменти са просто великолепни. Напоследък започнаха да продуцират рояли Vienna Concert 280, което означава модел Vienna Concert, дължина 2 метра и 80 см. Те действително се отличават с уникален звук. Преди няколко месеца ми гостува Людмил Ангелов, който пиейки кафе каза: "Искам да седна да опитам инструмента". Аз също имам вкъщи един уникален Бьозендорфер. И Людмил възкликна: "Знаеш ли, че инструментът, той… той свири сам!".

В България е известно клавирното трио – Trio d'Ante в състав Донка Ангъчева, Валя Дервенска и Теодора Митева. Все още ли свирят заедно?

Trio d'Ante
"Триото все още съществува. Всъщност d'Ante означава "от преди". Още като засвирихме, започнахме да печелим награди. Спечелихме стипендия за обучение в Кралския колеж в Белгия – Queen Elizabeth College of Music. Тогава имахме щастието да учим с квартет Артемис като трио. За съжаление Валя стана концертмайстор в Хайделберг и с нея имаме малко време да свирим, но пък от време на време я замества прекрасната цигуларка Лидия Байч… Имаме покани, няколко хубави записа".

Донка Ангъчева често музицира в камерни състави. Нейни партньори са тенорът Андреаш Шагер, баритонът Клеменс Унтеррайнер, сопранът Илдико Раймонди, цигуларките Лидия Байч и Екатерина Фролова, една от най-изявените актриси в Австрия - Катарина Щембергер. "Аз непрекъснато свиря с някого, обожавам камерната музика. Още в Музикалното училище имах невероятна преподавателка – г-жа Детелина Маринкева, която ме накара дълбоко да се влюбя в камерната музика. Оттогава този жанр остана в сърцето ми… Много се уча от моите колеги, този диалог е като даване и взимане. Камерната музика трябва да бъде разбрана и от двете страни… и много усещана, защото трябва да усещаш човека до себе си, с когото твориш. Трябва да има синхрон, огромна любов между двама души на сцената. Аз никога не съм виждала камерната музика като акомпанимент – целият състав е като едно цяло. И когато е наистина едно цяло, се получава нещо много, много прекрасно. Това е магия."

Сериозен музикант като нея, от друга страна – толкова красива, елегантна, впечатляваща жена! Активен солист и преподавател, телевизионна звезда, вицепрезидент на Международното дружество "Шопен", социални, културни, благотворителни каузи... Всичко това не ѝ ли тежи?

"Не, защото това са хубави неща и знаете ли, това ме мотивира. Естествено, човек трябва малко и да се пести, защото всъщност най-същественото е музиката, изкуството. Но всичко, което се случва около мен, то е изкуство. Вие виждате в колко различни сфери съм активна. Според мен е добре, когато изкуството се развива и има блясък... Аз мисля, че най-хубавото е, когато успяваме и хора от други сфери да ни се възхищават. Да кажат: "Уау! Класическата музика! Тя може да бъде много интересна!". Не знам, може би аз се представям по някакъв различен начин, или хората го възприемат като нещо по-различно, но факт е, че се харесва".

Ангъчева е от тези изключително атрактивни музиканти, които наистина помагат за привличането на нова, все по-широка публика. Разбира се, човек може и да се затвори като Глен Гулд в едно студио и само да свири.  "Ами, в днешно време вече не мисля, че това е достатъчно, знаете ли" – плахо казва Донка. "Човек трябва наистина да прави нещо, което другите не правят, за да бъде по-атрактивна класическата музикаНие живеем вече в съвсем различни времена. Хората имат нужда от нещо по-вдъхновяващо." 

С прекрасно семейство – съпруг и две дъщери, които много я обичат и ценят, великолепна професионална кариера, завидна социална и медийна реализация, се питам – за какво мечтае една толкова успяла във всяко отношение жена?

"Знаете ли, моята мечта е може би да живеем в един по-спокоен свят. Свят с повече култура… Може би хората да оценят истинското в живота. Имам чувството, че посоката, в която вървим, не е много позитивна. Искам да има мир по света. Искам хората да се обичат. Искам хората да вярват повече в добрите неща, в Господ… Не знам, аз може би съм прекален оптимист, но не губя никога вяра, не губя надежда. Пожелавам просто на всички хора по света да бъдат по-добри, да се обичат и наистина да се стремят към по-доброто". 


Тя вярва ли в това?

"Да! Вярвам! Аз съм много вярващ човек. Първо – вярвам много в Господ. И после вярвам, че когато човек прави добри неща, но не да казва: "аз трябва да го направя, за да дойде доброто обратно"! Не, просто човек трябва да го прави, защото когато го прави, той става още по-добър. А до това, което се връща – аз съм абсолютно сигурна, че има някой отгоре, който го вижда и който го оценява. И мисля, че светът е много красив. Живеем в един мирен свят – все още. Трябва просто да бъдем добри в сърцата си и да не забравяме, че Доброто е най-прекрасното и трябва да сме много, много щастливи и благодарни за всичко, което ни се случва".

На 30 септември на Донка Ангъчева ще бъде връчено едно от най-престижните австрийски отличия – Златната почетна награда "Орден за заслуги на Република Австрия".


Снимки: angatscheva.com, keymedia.at, Facebook/ Donka Angatscheva, БТА 


По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Напусна ни проф. Никола Алтънков

На 10 август в София, на 93 години почина проф. Никола Алтънков.   Животът му е белязан от изпитания и отдаденост на българската кауза, което не му попречи да бъде вечен оптимист за бъдещето на своята родина. На 16 години, заради издаване на..

публикувано на 12.08.25 в 11:21
Итън Шейбър

Американецът Итън Шейбър, за когото България е "неговото място"

Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..

публикувано на 08.08.25 в 08:45
Деворина Гамалова

Деворина Гамалова и нейната оптимистична теория за човечеството

Успешна солистка и реномиран педагог, българската цигуларка Деворина Гамалова повече от три десетилетия живее в Лондон. Родена е в Габрово, учи в Музикалното училище в Русе, в класа на Анелия Попова, а след това в НМА "Проф. Панчо Владигеров" при..

публикувано на 07.08.25 в 10:25