Едно от най-разпознаваемите лица на австрийската музикална сцена – родената в Пловдив Донка Ангъчева, от няколко години е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка "Бьозендорфер" (Bösendorfer Artists), сред които са легендарни пианисти като Артуро Бенедети Микеланджели, Алфред Брендел, Андраш Шиф, Кристоф Ешенбах, Рудолф Бухбиндер.

Музикант с ярка европейска кариера, успешен мениджър и създател на инициативата Die Kunst in Österreich lebt weiter ("Изкуството в Австрия продължава да живее"), Ангъчева е обявена за Жена на годината в категория "Изкуство и култура" на австрийското списание LOOK! през 2023 г. Възпитаничка е на Университета за музика и сценични изкуства във Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien). Специализирала е в Музикалната капела "Кралица Елизабет" (La Chapelle Musicale Reine Elisabeth) в Белгия. Лауреат е на много български и световни конкурси, солист на престижни оркестри, преподавател, член на жури и ментор в телевизионен формат на ORF. Реализирала е девет компактдиска и има над два милиона и половина слушания в Spotify – забележително постижение за класически музикант. Свирила е в някои от най-големите световни зали като Музикферайн и Концертхауз във Виена, Тонхале в Цюрих, Флаже в Брюксел. Ангъчева поддържа различни социални и културни каузи, рекламно лице е на известна марка бижута. 

В началото на 2024 г. е включена в класацията на Forbes "Топ 70" на знаменитостите за 2023 година. Тя е вицепрезидент на известното Международно дружество "Шопен" (Internationale Chopin Gesellschaft), а от октомври 2025 г. ще бъде негов президент.

Първия си урок по пиано Донка Ангъчева получава в родния си град на петгодишна възраст. На десет участва в концерт с Пловдивската филхармония. За пътя си разказва в ексклузивно интервю за Радио България, което направихме след нейното участие в Международния фестивал на камерната музика в Пловдив през юни. Всичко започва от един… акордеон!

"Това беше акордеонът на вуйчо ми, който ме впечатли още когато бях на 4-годишна възраст. И аз казах, че искам да правя това, което той прави. Тогава мама ме записа на акордеон. Впоследствие нейна приятелка я посъветва, че по-добрият инструмент за мен би бил пианото. Първата ми учителка по пиано – г-жа Поля Костова, много ме вдъхнови и ми даде стабилно начало. После – г-жа Мария Славова и г-жа Дияна Славова. Да, в Пловдив съм се утвърдила като музикант. Много съм благодарна на моите педагози и виждам колко е важен началният път на един артист, първите стъпки, които той поема. Защото моите преподавателки ми показаха един по-добър свят, към който аз винаги съм се стремила. Дори това, че те и двете говореха перфектно френски, много ме впечатляваше."

Запитана дали ѝ се е налагало да свири с часове, Донка усмихната отговаря – напротив! Като дете с малко усилия е постигала много. Когато родителите на нейни приятели питали майка ѝ много ли свири, отговорът все бил: "Не, тя непрекъснато играе на улицата". Вероятно не е била принуждавана да прекарва дълги часове на пианото, защото родителите ѝ, макар и хора обичащи музиката, не са били професионални музиканти. Имали са по-непретенциозна професия – готвачи. Но винаги много са подкрепяли дъщеря си, защото са виждали, че свири с огромно желание. "Развивах се много бързо" – спомня си тя. "Започнах да печеля конкурси. Приеха ме на първо място в Музикалното училище, което беше сензация, защото бях просто едно дете от краен квартал, без родители музиканти, това беше странно… Просто бях много щастлива! Имах щастливо детство с моето пиано, с моите мечти, с моите преподавателки". Освен музиката като дете много е обичала книгите, въпреки че е имала малко време за четене.

Обожавала "Малкият принц". В Стария град имала две любими книжарници. Днес страда, защото съвсем не ѝ остава време: "просто това ми остава една мечта – да имам повече време за четене на книги, не само на ноти".

Виена също е нейна детска мечта. Неведнъж е разказвала как на 12 години гледала филм за Йохан Щраус. Най-силно я впечатлила музиката, но и сцените на черно-белия екран, катедралата Свети Стефан, тоалетите на виенчанките, виенската атмосфера. Когато е на 17 заминава за Австрия. Конкуренцията е жестока: около 160-180 кандидати от цял свят в съревнование за 20 места, 10 от които за чужденци и 10 – за австрийци. Донка е приета в класа на легендарния професор Хайнц Меджиморец, което за нея е щастие и повече от сбъдната мечта. Какво ѝ дава обучението точно в този университет?

Дали споменатата от професора "мъжка интерпретация" идва от обучението в България и школата, изискваща сила и виртуозна техника – така наречената "руска школа", на която нашите пианисти са наследници?

"Да, моята преподавателка много държеше на техниката. От малка съм израснала с произведения на Лист. Беше стабилно техническо възпитание. Освен това условията, в които израснахме ние като деца – много често нямахме парно отопление и моята баба ми беше изплела ръкавици без пръсти, за да мога да свиря. Спомням си, че често нямахме и ток – на свещ съм свирила. На някои инструменти, на които се разсвирвахме, липсваха клавиши. Затова моята цел, желание, мечта беше с всичките събрани средства от галата, която направих тази година, да закупим инструмент за Пловдивското музикално училище. Аз съм артист на Бьозендорфер, това беше за мен абсолютен приоритет. В идните седмици децата ще получат инструмента, за който ние се потрудихме". Събитието, което Ангъчева споменава, е организираната от нея "Гала на българската култура и музика", проведена за първи път на 25 май 2024-та. Тази година концертът се състоя на 22 май, в зала "Брамс" на Музикферайн.

На най-реномираното място за музика във Виена Ангъчева събира забележителни български музиканти от всички жанрове – защо?

"Знаете ли, аз съм човек, който винаги иска да създава нещо хубаво, нещо смислено. За мен България е… тя остава завинаги в сърцето ми. Тук съм започнала, възпитана съм като пианист. В Австрия съм се утвърдила. За мен беше приоритет да направя нещо, което да свърже тези два свята. Да акцентирам, че България е страна с много култура, с невероятна културна история. Ние имаме прекрасна музика, която просто трябва да бъде чута. Реших да направя културен мост между двете страни. Да събера наистина огромни таланти, защото не само в Австрия има таланти. За мен Австрия е едно произведение на изкуството – там всичко е талант, всичко е красота, всичко е музика и култура. Но ние в България имаме същото. Много ценя моите колеги и реших да представя българската музика по най-достойния начин на престижна сцена".

Когато казвам, че съм чувала, че в Австрия отношението към българите е много добро, че политическите и културни връзки са много активни, а австрийците се отнасят добре към българите, Донка Ангъчева потвърждава:

"Да, вярно е, наистина, особено към музикантите, към хората на изкуството австрийците имат голям респект. Още от времето на големите ни оперни звезди като Гена Димитрова, оттогава в Австрия гледат на българите с голямо уважение и знаят, че в България класическата музика е на много високо ниво… Ние сме народ, който наистина трябва да бъде ценен. Затова създавам такива прекрасни събития. Мисля, че това трябва да стане традиция в Австрия".

Самата тя не пропуска случай да свири българска музика. Споменава "едно прекрасно произведение" на нейния колега - пианиста Милен Кукошаров, с когото е израснала в Музикалното училище в Пловдив и който ѝ е посветил авторската си пиеса "Фантазия Хромантик" (Fantasie Hromantique), включена и в последния ѝ звукозаписен проект – албума "Спомени от детството" (Childhood memories). На българските галаконцерти във Виена досега са изпълнявани предимно съвременни композитори, но за Ангъчева Панчо Владигеров и Димитър Ненов са автори, с които е израснала и много иска да ги включи в програмата следващата година.

• Живеещата в Австрия виртуозна пианистка Донка Ангъчева свири за жителите на Враца

Свирила е с реномирани състави, оркестри, диригенти. Срещата с кой от тях е била най-ярка и запомняща се?

Донка Ангъчева често музицира в камерни състави. Нейни партньори са тенорът Андреаш Шагер, баритонът Клеменс Унтеррайнер, сопранът Илдико Раймонди, цигуларките Лидия Байч и Екатерина Фролова, една от най-изявените актриси в Австрия - Катарина Щембергер. "Аз непрекъснато свиря с някого, обожавам камерната музика. Още в Музикалното училище имах невероятна преподавателка – г-жа Детелина Маринкева, която ме накара дълбоко да се влюбя в камерната музика. Оттогава този жанр остана в сърцето ми… Много се уча от моите колеги, този диалог е като даване и взимане. Камерната музика трябва да бъде разбрана и от двете страни… и много усещана, защото трябва да усещаш човека до себе си, с когото твориш. Трябва да има синхрон, огромна любов между двама души на сцената. Аз никога не съм виждала камерната музика като акомпанимент – целият състав е като едно цяло. И когато е наистина едно цяло, се получава нещо много, много прекрасно. Това е магия."

Сериозен музикант като нея, от друга страна – толкова красива, елегантна, впечатляваща жена! Активен солист и преподавател, телевизионна звезда, вицепрезидент на Международното дружество "Шопен", социални, културни, благотворителни каузи... Всичко това не ѝ ли тежи?

С прекрасно семейство – съпруг и две дъщери, които много я обичат и ценят, великолепна професионална кариера, завидна социална и медийна реализация, се питам – за какво мечтае една толкова успяла във всяко отношение жена?

"Знаете ли, моята мечта е може би да живеем в един по-спокоен свят. Свят с повече култура… Може би хората да оценят истинското в живота. Имам чувството, че посоката, в която вървим, не е много позитивна. Искам да има мир по света. Искам хората да се обичат. Искам хората да вярват повече в добрите неща, в Господ… Не знам, аз може би съм прекален оптимист, но не губя никога вяра, не губя надежда. Пожелавам просто на всички хора по света да бъдат по-добри, да се обичат и наистина да се стремят към по-доброто". 

Тя вярва ли в това?

"Да! Вярвам! Аз съм много вярващ човек. Първо – вярвам много в Господ. И после вярвам, че когато човек прави добри неща, но не да казва: "аз трябва да го направя, за да дойде доброто обратно"! Не, просто човек трябва да го прави, защото когато го прави, той става още по-добър. А до това, което се връща – аз съм абсолютно сигурна, че има някой отгоре, който го вижда и който го оценява. И мисля, че светът е много красив. Живеем в един мирен свят – все още. Трябва просто да бъдем добри в сърцата си и да не забравяме, че Доброто е най-прекрасното и трябва да сме много, много щастливи и благодарни за всичко, което ни се случва".

На 30 септември на Донка Ангъчева ще бъде връчено едно от най-престижните австрийски отличия – Златната почетна награда "Орден за заслуги на Република Австрия".

Снимки: angatscheva.com, keymedia.at, Facebook/ Donka Angatscheva, БТА