В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скромна правоъгълна "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. Отпечатана е на 1 август 1885 г. в Санкт Петербург, а през настоящата 2025-та се навършват 140 години от нейното създаване.
Книжната парична единица се появява в навечерието на Съединението, когато България прави първите си стъпки към модерна икономическа система, като въвежда златния стандарт и централизирана парична политика. Днес екземпляр № 000001 е част от фонда на Регионалния исторически музей в Габрово, след като години наред е бил съхраняван от габровски търговец и неговите наследници, научаваме от уредника в музея Иван Постомпиров.
"Причината да се появи е, че БНБ през януари на 1885 година става държавно кредитно учреждение с правото да издава банкноти. И тогава банката се опитва да въведе в т.нар. златен стандарт, който съществува в Европа по това време, т.е. банкнотата да има златно покритие и да бъде гарантирана със златния резерв на страната. Както е известно, първите български монети (след Освобождението от османска власт –бел.ред.) започват да се секат и да се пускат в обращение от 1880 г. (тогава е приет Законът за правото на рязане на монети в Княжество България и се създава българската парична единица "лев", година по-късно са отсечени първите монети медни и сребърни – бел.ред.). Преди това хората използвали най-вече руски рубли, останали от Освободителната война и др. чужди монети, но това силно затруднявало стопанската дейност, най-вече търговията."
Дизайнът на първите две български банкноти от 20 и 50 лв. е дело на плевенчанина Георги Кирков – единственият българин с експертиза по модерна графика по онова време. На 20-левката четем любопитен предупредителен текст: "За поддѣлка виновнитѣ се наказвать споредь закона" – свидетелство за борбата с фалшификаторите още през 1885 г. Златната гаранция, обявена на самата банкнота, всъщност се свеждала до един френски наполеон от 20 златни франка – валутата, в която България теглела чуждестранните си заеми и в която били изготвяни първите държавни бюджети.
"Върху нея на лицевата страна е отбелязан номиналът й – 20 лева. В горния ляв ъгъл е гербът на Княжеството, тъй като по това време България е княжество – разказва Иван Постомпиров. – В горната част четем "Българска народна банка" – емитентът на банкнотата. Изписано е и че в замяна на тази банкнота Българската народна банка плаща на предявителя 20 лева злато. Това означава, че е била равностойна на 20 лева, но понеже до 1894 г. още не е имало български златни монети, тя се е равнявала на един Наполеон от 20 франка. Българският лев не е бил вързан точно към франка, но той е бил приравнен към златния франк по това време. Отбелязана е и датата на отпечатването "София, 1 август 1885 година" с подпис на управителя и номер. Първите ни банкноти били толкова големи, че не са се побирали в обикновен портфейл. Затова са ги прегъвали на четири. Следите от тези сгъвания личат и до днес по много от запазените екземпляри."
Парадоксът е, че въпреки златния "щит", българите гледали на книжните пари с подозрение. По това време османскитекнижни пари, т.нар. каймета, били познати в земите ни, но хората все пак се чувствали по-сигурни, когатов джобовете да им дрънкали монети. А и номиналът от 20 лева бил прекалено висок за ежедневието – равен на месечна заплата на чиновник, така че банкнотите циркулирали главно в сделки между банки и търговци.
Интересна е съдбата на първата българска банкнота:
"Тя оцелява по щастливи обстоятелства, тъй като серията е била иззета и унищожена след 1907 година. Тази банкнота е била собственост на габровеца Васил Тюлюмбаков, който е бил търговец и общински съветник. Не е известно по какъв начин попада в ръцете му, но тя е запазена в сравнително добро състояние, като единствено горният й десен ъгъл е откъснат. Впоследствие преминава в наследство на сина му, Христо, инженер и учител, който през 1961 г. я продава на Историческия ни музей, мисля че за 250 лева – тогава това е била голяма сума" – казва в заключение Иван Постомпиров.
Вижте още:
Снимки – РИМ-Габрово
Преди осем години Македонската православна църква – Охридска архиепископия, канонизира архимандрит Йоаникий – духовник от Българската Екзархия. Той бил игумен и старейшина на манастира "Св. Илия" при село Ракотинци, Скопско. Роден е в Охрид през..
На 25 септември възпоменаваме преподобна Ефросиния Александрийска и преподобни Сергий, Радонежки чудотворец. Света Евфросиния живяла в V век в град Александрия . Майката на Евфросиния умира рано. Момичето е отгледано от баща си –..
От 17 до 23 септември 2025 г. в акваторията край нос Киллик, община Аврен, се проведоха подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов и с участието на водолази от Националния исторически музей, служители на НСО и..
На 18 октомври Православната църква възпоменава свети апостол и евангелист Лука и светата въликомъченица Злата Мъгленска. Светият апостол и..
На 17 октомври Православната църква възпоменава свети пророк Осия и свети преподобномъченик Андрей Критски. Светият пророк Осия живял през..