Българските танцови фолклорни състави зад граница се множат и, заедно с българските училища, са едни от важните средища, които обединяват сънародниците ни в чужбина и съхраняват връзката им с корените. Наскоро част от тези танцови формации се завърнаха в родината, за да се представят за първи път пред родна публика – от 23 до 26 юли във Велико Търново в рамките на Първия събор на българските фолклорни състави от чужбина.
Сред участниците в това вдъхновяващо събитие – девет фолклорни формации от Германия, Италия, Франция, Румъния, Унгария и Швеция, както и две солистки от Германия и Аржентина – бяха и самодейните танцьори от създадения през 1991 година в Мюнхен ансамбъл "Лазарка".
"Негов създател е хореографът Белчо Станев, дългогодишен ръководител на ансамбъл "Варна", който от края на 80-те години на 20-и век прави семинари, посветени на българския фолклор в Германия, но и в цяла Европа. В Мюнхен е намерил наистина добри танцьори, които се справят чудесно и затова си позволява да основе този състав, заедно с германци, които обичат танца" – разказва в интервю за Радио България настоящият ръководител на ансамбъл "Лазарка" Пламен Петков.
През 2000 година Пламен приема предложение за работа от немска компания и се превръща в един от първите български IT специалисти в Германия. Там среща много сънародници от т.нар. стара емиграция, които му помагат да се адаптира към немската среда, което, по думите му, изобщо не е лесно за човек, който не е живял преди в тази страна.
Важна стъпка за адаптацията към живота в Германия се оказва тъкмо присъединяването му към фолклорния ансамбъл "Лазарка", а десет години по-късно става и негов ръководител:
“През 2000-ата година за мен най-голямата изненада в Германия беше, че видях един състав от 30 германеца, които танцуваха прекрасно български народни танци. Но с времето фокусът се насочи към българи, които пристигнаха в страната след присъединяването на България към ЕС през 2007-а, като в момента формацията е изцяло българска. Германците, по различни причини, постепенно се оттеглиха, преди всичко защото достигнаха възраст, в която не успяват да поддържат темпото на нашите танци. Те обаче остават наши верни приятели и при всяка възможност все още идват да танцуват с нас и извън сцената сме винаги заедно."
Доста от тях разбират български, обичат България и имат специално отношение към нашата страна – научаваме от Пламен Петков.
"В момента концертният състав се състои от 45 души. Правим танци от всички фолклорни области, като последният танц, който не сме показали все още на сцена, е от пиринския край. Към нашия ансамбъл функционира и групи за народни танци. Те са около 50-60 души, така че всички хора, обединени под името "Лазарка", наброяват повече от 100 души."
Танцьорите от Мюнхен ще бъдат домакини на 11-ото издание на събора "На мегдана на другата България", който ще се проведе през 2026 година.
Във връзка с честването на три десетилетия от създаването на "Лазарка", се ражда идеята да бъде заснет документален филм, който да разкаже историята на състава. Режисьор на проекта е младият Йоан Кадиев, който с удоволствие сподели пред нашата медия впечатления от срещата си с танцьорите, а чрез тях и с българския фолклор:
"Покрай ансамбъла аз открих нещо, което не познавах – българския фолклор. Аз не съм толкова вещ в народното изкуство и започнах да си задавам въпроси, свързани с моята идентичност – признава сънародникът ни. – Аз съм българин, живея в България и говоря български, но не познавам нещо толкова определящо за това какво означава да си българин. При "Лазарка" видях огромна искреност. Вероятно, защото са българи в чужбина, интензитетът на това да си българин се засилва и това ги кара по-активно да показват кои са."
Главен герой във филмовата история е един българин, който разбира за заниманията с български фолклор извън страната и изпитва любопитство да научи повече. Йоан Кадиев признава, че покрай снимачния процес обикаля и говори с хората в различни села из страната ни.
"Завъртях едно колело, в което, независимо с кого се заговоря за фолклор, установявам, че той има мнение и свое разбиране за него. Нямах представа за това и в момента не мога да определя дали това се дължи на някаква временна популярност на заниманията с фолклор, или е нещо, което ни е присъщо."
Филмът е финансиран отчасти от Национален фонд "Култура", а идеята на режисьора е да прерасне в пълнометражен, който да не е фокусиран единствено върху мюнхенския ансамбъл "Лазарка", а да разказва за фолклора ни през гледната точка на българите в чужбина и чужденците, докоснали се до магията му. Защото българските фолклорни състави градят мостове. И, както сподели преди две години пред Радио България ръководителят на една от най-старите български танцови формации в Германия Пламен Петков: "Нека всяка група се чувства като строител на този мост, на връзките между България и държавата, града, в който се намира!"
Вижте още:
Снимки: Facebook/ Yoan Kadiev, Facebook/ Plamen Petkov, Facebook/ Lazarka, Красимир Мартинов
Във връзка със запитвания от медии относно задържането на български гражданин на територията на Украйна Министерството на външните работи на България заяви, че гражданинът Любомир Киров притежава както българско, така и украинско гражданство...
Разнообразна селекция от произведения на утвърдени български художници, съчетаващи традиция, модерност и автентична емоция ще представи изложбата Couleurs – галерия Taskoff, която ще бъде подредена в изложбеното пространство на Blitz Artco в..
Според гръцките брокерски агенции все повече българи купуват имоти в района на град Кавала и се превръщат от туристи в собственици, пише ekathimerini.com. Търсят се всякакви недвижимости – от терени за разполагане на каравана до триетажни вили по..
В навечерието на Деня на независимостта, Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" откри 16-ата си учебна година. Първият..
В продължение на три дни учителите в българското училище "Дунав" в Австрия откриваха новата учебна година - същински маратон, както не без основание го..
Според гръцките брокерски агенции все повече българи купуват имоти в района на град Кавала и се превръщат от туристи в собственици, пише..