Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Люба Атанасова вече 13 години учи китайците на български език

Д-р Люба Атанасова

"Учете се без предразсъдъци и служете на достойна кауза" – това е мотото на Пекинския университет за чужди езици Beijing Foreign Studies University в китайската столица. В създаденото през 1941 г. висше учебно заведение днес се преподават 101 чужди езика, в това число се предлагат и курсове по по-редки европейски, азиатски и африкански езици. От 1961 г. университетът предлага и бакалавърска програма "Българистика" към факултета по Европейски езици и култура и вече 12 години преподавател в нея е д-р Люба Атанасова от Благоевград – "даскал" по призвание, професия и житейски мироглед. Как д-р Атанасова и Китай пресичат пътищата си? "Всъщност не аз избрах Китай. Китай избра мен" – казва самата тя пред кореспондента на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова. И признава, че нейната лична история и опит могат да послужат като извод за това, как нашите планове и представи как ще подредим своето бъдеще, много често се преобръщат изначално.

Пекинският университет за чужди езици

"В момента, в който станах на 40 години, тъкмо бях защитила докторската си дисертация в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и по стечение на обстоятелствата точно тогава се разведох и придобих някакво вътрешно усещане, че това е моментът, в който аз задължително трябва да направя някаква генерална промяна в живота си. Не че не се чувствах добре в Югозападния университет, където преподавах, но различни житейски обстоятелства ме накараха да помисля за нещо съвсем ново. И така изборът ми падна върху идеята да отида на лекторат, което означава да преподавам български език, литература и култура зад граница в чужд университет. Моето желание беше това място да бъде Белград, Сърбия (бел. ред. Белградският университет предлага една от най-добрите програми по "Български език и литература" в Европа). Документите, които подадох за кандидатстване за конкурса в Министерство на образованието и науката бяха попълнени с едно единствено желание – Белград. Правя само едно уточнение за незапознатите – когато бъдещите лектори и колегите се явяват на конкурсите за лекторати по български език, те всъщност имат право на две желания избор за място и обикновено се възползват да посочат и двата избора. 


Преди 12 години колегите, които бяха посочили като първо желание лектората в Белград бяха, ако не бъркам осем, и всички бяха с предимство пред мен – аз бях най-млада от всички и с най-ниска образователна квалификация "доктор". И когато влязох на устното събеседване тогавашният председател на комисията проф. Клео Протохристова, която също е специалист като мен по Западноевропейска литература, директно ми каза: "Колега, вие няма да заминете за Белград". Нещо, което аз напълно очаквах. Но тя продължи и каза, че са много впечатлени от моята автобиография и имат други две предложения за мен – да замина в Делхи, Индия или в Пекин, Китай."

Така колелото на съдбата се завъртяло и д-р Люба Атанасова трябвало веднага да реши как да продължи историята си. Свила рамене и без колебание отговорила: "Добре, нека бъде Пекин!" Няколко месеца по-късно пристигнала в най-многолюдната страна на света, с коренно различна култура и привички от европейските. "За тези 12 години тук видях многократно колеги от различни държави на различна възраст, които много често имат сериозни проблеми с привикването. Заради културния шок се е случвало да си тръгват почти веднага" – разказва д-р Атанасова. Тя, обаче не е сред тях. Още от първия ден, в който стъпва на китайска земя се чувства като у дома си.


"По пътя от летището в Пекин към Пекинския университет за чужди езици казах тогава на студента, който ме посрещна на аерогарата: "Я, каква изненада. Пекин страшно много прилича на София." При което момчето, което току-що се беше прибрало от едногодишен обмен в Софийския университет, ме погледна много изненадано. Но така се почувствах. И до ден днешен се чувствам така – усещам и наричам Пекин мое второ родно място" – категорична е българистката.

Бързо адаптирала се към начина на живот и ред в Пекин, д-р Люба Атанасова открива и още една положителна страна в своята работа. Без колебание казва, че преподаването на китайски студенти се оказва много по-лесна задача дори от това да преподава в собствената си родина.  


"Китайският студент е изключително мотивиран, изключително дисциплиниран и целенасочен. На първо място китайските студенти не противоречат, не се пазарят, каквато и натовареност да имат в часовете като цяло или в дисциплината, която аз или колегите преподаваме, те не си позволяват да коментират или да се противопоставят на онова, което учителят е казал. Според мен големият проблем не само на българската, но и в голяма част на европейската образователна система, е че тук, в Китай, а видях абсолютно същото и в Корея, в Япония, Филипините и Тайланд, е концепцията, нарочно използвам тази дума, за Laoshi (lao – стар, уважаван, shi – учител, майстор) на китайски или на български учител, макар че не са съвсем еднакви. Учителят тук стои в очите на обществото точно по същия начин, както в България през епохата на Възраждането и специално след 40-те години на XIX век и начина, по-който българите са се отнасяли към даскала. Има елемент на преклонение, има елемент на безкрайно уважение. И с дълбока тъга и нечовешко разочарование чета и слушам за този ужасен негативизъм и критицизъм, който цялото българско общество излива върху своите учители и това е слабо казано тъжно."


24 са студентите, завършили тази година своята бакалавърска програма по български език и литература в Пекинския университет за чужди езици. 16 са били второкурсниците през изминалата учебна година и четирима са избрали българския език като допълнителен кредит в магистърските си специалности. Така общо 44 са били възпитаниците, които се учат на четмо и писмо на хиляди километри от България. На есен ще започнат обучението си новите българисти, които ще формират новия първи курс. Само допреди пет години в Университета са приемали веднъж на четири години желаещите да изучават български във Факултета за малки и редки езици. Днес това става на всеки две години, уточнява д-р Люба Атанасова. Само след няколко седмици тя самата започва своята 13-а академична година в Пекин. И въпреки, че според китайското законодателство д-р Атанасова, както и всеки друг чуждестранен преподавател в Китай, няма право да повишава своята научна степен в университета, където преподава, без значение от годините стаж, което спира нейното академично израстване, тя е щастлива и доволна от живота си. "Китай много ме промени като човек", признава Люба. 


"По природа аз съм холерична, много съм енергична, искам нещата много бързо да се случват, припряна съм в определени ситуации като всеки представител на Югозападна България – с усмивка казва тя. – Обаче тук някак си се научих на някакво смирение, тоест отчасти съм попила тяхната представа за хармония. Всъщност аз ще го обясня по друг начин – при китайците има един много неразбираем за европейската ни мисъл концепт за хоризонтално развитие. Ако при нас така нареченото разбиране за успех и благополучие е вектор, насочен нагоре, при тях съществува и друга представа. Не че предишната е изключена, тоест нашата, но представете си сега този вектор, който е просто хоризонтален. Това означава, че в една секунда от живота си, ако се обърнете и разгледате себе си, мястото, където се намирате, нещата, които правите, хората, с които общувате, тоест дадете си ясна представа къде сте вие в този момент и ако това ви удовлетворява напълно, изкачване нагоре не е необходимо.


 И аз щастливичко успях да повярвам в този начин на житейска преценка. Това, че най вероятно никога няма да повиша научната си степен, няма да стана доцент, всъщност не ме натъжава и не ме разочарова. Аз се чувствам отлично тук, имам неописуемо удовлетворителна за мен самата работа с китайските студенти и това, какво пише пред името ми, няма никакво значение. Казвам на студентите, на децата, да ме наричат просто Люба" – признава един съвременен български даскал в Китай.

Съставил: Весела Кръстева

Снимки: БНР, Здравка Маслянкова, Facebook/ Ljuba Atanasova 

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В Болград представиха пояса в българската народна носия

На страницата си във Фейсбук Областният център за българска култура разказва чрез отделни публикации за традиционното облекло на българите от Бесарабия. След като вече разказаха за калпака, шаловете, елеците, престилката и други елементи от българската..

публикувано на 18.08.25 в 16:25

Българите в Гьотеборг мечтаят за място, което да събира сънародниците ни от региона

Сред приоритетите на българското сдружение в Гьотеборг, учредено през март 2024 г., е организирането на Съботно училище по български език и култура, както и културно-образователни събития – народни танци, творчески и литературни вечери, съобщава на сайта..

публикувано на 18.08.25 в 15:10

Асоциацията на българските училища в чужбина отбелязва 18 години от създаването си

Асоциацията на българските училища в чужбина отбелязва днес 18 години от своето основаване. "Благодарим на учредителите, чието вдъхновение и упоритост положиха основите на нашата общност, и на всички, които през годините продължиха да градят и развиват..

публикувано на 15.08.25 в 17:02